Била съм в Щатите само веднъж. И то не, за да ги изследвам. Не съм и голям америко поклонник. Но има две техни традиции, които без да осъзнавам, съм вкарала в живота си. Няма да се впускам в историята им, защото и сами може да я проверите в Уикипедия, ако искате да се задълбочите. Давам ви просто идеите, а вие сами преценете дали искате да ги използвате.
Първата е неречена "New Year’s Resolutions". Идеята ѝ е през първия ден на идната година да запишете всички онези неща, които искате да направите през Новата година. Това е един мой навик, създаден още като дете, без изобщо да съм чувала за тази традиция. Не съм правила и проучване каква е била успеваемостта на тези планове при американците, но при мен работи.
Сигурно някои от вас са го правили във вид на обещание от рода на "ще откажа цигарите", "ще започна да ходя на фитнес", "ще отслабна с 5 килограма" и прочие... При мен плановете са свързани не само със спорт. Така например следващата година ще си обещая да завърша започната ми книга, да издам трети диск с йога упражнения, да запиша поне 3 песни по моя музика, да завърша докторантурата си и т.н. и т.н... Гледам списъка ми със задачки за отминаващата 2013 година. Намира се в началото на едно тефтерче-органайзер, което стои на бюрото или в чантата ми. Искам да ви споделя, че 99% от набелязаните ми в него планове съм реализирала. Опитайте и вие.
Втората традиция, която си е цял празник при тях, е наречена "Thanksgiving Day". Отново няма да се спирам на историята за възникването ѝ, нито ще ви дам рецепта за традиционна пълнена пуйка, но идеята да има ден, в който да кажем няколко пъти "Благодаря" много ми харесва. Това е възможност да научим себе си и децата ни да оценяват всички онези неща, на които обикновено в ежедневието ни не обръщаме голямо внимание, или просто приемаме за дадености.
Може да определите един ден в годината, в който всеки член от семейството ви, а защо не и приятелите ви да запишете на листче, или просто да споделите помежду си за какво сте благодарни. Така например синът ви, ще осъзнае, че телевизорът, любимата му играчка, или десерт не са предмети, паднали от небето, или донесени от Дядо Коледа, а неща, направени с много труд, и поднесени с много любов от вас. А какво по-хубаво от това някой да напише на неговото листче, че е благодарен да сте до него.
Пожелавам ви го от все сърце! Весели празници!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
