За мое дълбоко съжаление се оказа, че в наши дни, а и най-вероятно през цялата история на човешките взаимоотношения, доверието е най-голям кът...

Хората сме способни да предаваме себе си и тези, които обичаме... Ние сме в силата си да жонглираме с доверието и да създаваме какви ли не "истини", за да избегнем евентуални неприятности и неловки ситуации.

Когато сме изправени пред определени възможности, в които трябва да вземем конкретно решение и да изберем между истината и лъжата, ние почти винаги понечваме към второто. Точно в този момент ние губим доверието на любимите, приятелите и съседите.

Има хиляда ситуации, в които можем да кажем истината, но ние предпочитаме да излъжем, за да запазим комфорта или удобното си положение на цената на изгубеното доверие. По този начин, според мен, ние разрушаваме най-ценното, най-чистото - вярата в себе си и в другия...

Когато човек действа по правилата на подмолната игра, той се обрича да изгуби вярата в хората. Има и доста наранени души, които са били излъгани от своите любими. Човек обича някого и бива излъган... и то не веднъж.

Сърцето се свива... Прощаваш и продължаваш да обичаш... Но вече си предупреден, че трябва да внимаваш... А какво е любовното чувство, ако трябва да се пазиш и внимаваш? Вятър работа! След това трябва да мине дълго време на изпитание, за да се довериш отново. Пътят е труден и не-особено приятен.

Предлагам ви нещо - дайте да се опитаме да станем по-добри хора, бе! Да се опитаме да бъдем честни и внимателни един към друг! Дайте да избираме по едно нещо и да го докарваме до самия му край. Защо трябва да бъде толкова трудно и сложно, бе, хора!? Моля ви! Проявете малко разум и жажда за добродетели!

Когато ви попитат за истината, дайте й възможност. Подкрепете я. Не я крийте. Открийте я!