Само преди седмица разпалена, възмутена дама извика от салона на театъра и предизвика смут по време на представление, защото актрисата Койна Русева запали цигара по време на спектакъл…

Ядосах се, когато го прочетох. В мен веднага скокна Ироничната и започна: "Милата женица от публиката... как жестоко се е объркала. Помислила си е, че е на събрание във входа… Или пък, гледайки спектакъла, така се е пренесла, че е решила, че се намира в собствения си хол и... е реагирала. Горкичката! Как понякога се объркват хората… при това публично… Лошо!"

След като Ироничната се умори, аз забравих за случилото се.

Реших, че е някакъв глупав инцидент. Изобщо не предполагах, че седмица по-късно и на мен ще ми се случи, и аз ще поискам също да тръгна към сцената, НО за да… ДАМ ОГЪНЧЕ на актьора…

Петък вечер. Обичам премиерите. Тогава се играе на особен градус. Има някакъв трепет. Нещо се показва за първи път на публиката. И аз ще съм там. Страхотно.

Спектакълът тръгва добре. Даже много добре. Драматичен е. Актьорите са великолепни. Потъвам в историята.

Това е най-хубавото преживяване в театъра – пренасят те някъде и ти им вярваш напълно.

Настъпва най-тежката и драматична част. Публиката е напрегната. Сцената е остра. Трудна за изиграване. Кулминация! И… развръзка - пистолетът се оказва запалка, а главният герой трябва да разкаже в много тежък монолог своята тайна.

Най-естественото нещо е запалената запалка да запали цигарата, която по пиеса съпровожда тази много сериозна част от ролята на героя. Обаче! В този напрегнат момент, той започва да говори и  да пуши една съвсем незапалена цигара. Ей така… пуши си, напълно бутафорно. Точно, когато трябва да е най-искрен!

Точно, когато трябва най-много да му вярваме! Точно тогава пуши незапалена цигара! Стига! Цигарата не се запали, но аз се запалих. Улових се, че вместо да слушам него от сцената, давам воля на гневните си мисли… Да не би да е заради онази жена от миналата седмица!? Не е възможно!? Една ужасна комсомолска проява да стане причина на сцената да се пуши бутафорно, когато НЕ МОЖЕ да се пуши така?!

Това  е роля! Това е превъплъщение! Това е друга реалност!
Друга, но реалност и там не може да се пуши "наужким".

Дори в законите, в Америка, където забрана за тютюнопушене на затворени и обществени пространства е в сила от преди десет години, не се забранява цигара по време на спектакъл. През 2003 година Ню Йорк стана първият щат в САЩ, където бе забранено пушенето на всички закрити места, в това число дискотеки и други нощни клубове. В последствие забраниха и в паркове, плажове, някои площади и пешеходни улици… но никой не крещи, когато Ал Пачино запали цигара на сцената, защото ролята го изисква.

Не може да има такова нещо, защото на сцената важат други закони.
Нарушава се мярката. Отново. А това е опасно!

А ако пиесата беше за… Дон Корлеоне – незапалена пура ли щеше да пуши? Или електронна? А ако беше за Шерлок Холмс? Направо да хвърля лулата, защото ей сега ще му скокнат от първия ред…

И много моля за спрат да се целуват на сцената, защото и двамата актьори имат семейства, а тази целувка е прекалено истинска… Аааааа!

Все едно в "Титаник" камерата да се отвори и както си се вживял, да видиш, че това не е океан, а басейн; и това не е кораб, а голям  макет… Да, бе да, знаем, че никой от актьорите не е се е удавил и не е замръзнал в ледените води на океана, ама в момента вярваме и това му е хубавото.

Не може една безсмислено праволинейна реакция да влияе така. По-нелепо от нелепите правила е това да ги защитаваш на всяка цена! Затова, моля те, Фреди, запали си цигарата!

Тя е важна и за мен, зрителя!

Пишете на Богдана Трифонова на edna@netinfo.bg.