Ива Екимова
Започна първият сезон, в който съм звезден стажант.
Така се чувствам у дома, докато символът на семейното огнище ме посрещна с овехтелите претенденти за още няколко грама слава.
Натискам mute-то на дистанционното и в изблик на вдъхновение започвам да завивам дюнери, поставям театрално-рекламни сюжети и търся себе си в каузата за подобряване на социалната среда.
Засрамвам се от себе си и още в първите реплики разбирам, че Господ ме е дарил с неземна красота, отнемайки ми вълшебното сценично представяне. Три стъпки около печката по-късно откривам, че това, което определят като готварски умения се е развело с мен преди близо 40 години.
Продължавам с надвикване, сервиране и куп други особености на промотирането, които в ръцете ми се държат като хурка върху пръстите на Спящата красавица. Горчивият опит води до стогодишен сън, за който, ако трябва да съм честна, нямам време. Тросвам руси къдрици за последно, събирам ги в омразната за фризьора ми опашчица и се заемам с приготвянето на семейната вечеря.
И изведнъж. Еврика (не по Архимед). Откривам своя стажантски талант. Не, не е готвенето. Готварски предавания има толкова много, че вече не го броим за умение. Превърна се в някаква извратена национална черта. Салатата ми отнема около 15 минути в стил Джейми Оливър, основното се предава пред амбициозния ми поглед, десертът, признавам си, дойде в стил „обади се на приятел”. Включвам ютията, докато подреждам масата и хоп...
Още един талант: грижливо сгънати салфетки, агнешко поднесено върху стилизиран чим, свещи, камъни, цветя и други особености на визуалното представяне. Дано шеф Манчев не дойде в кухнята. Кошмарът е гарантиран, а кулинарията ми отиде на кино, но аз съм упорита.
Продължавам да настоявам, че в мен има нещо, за което още никой не знае. Аз също! Семейството е нахранено, вечерята му е харесала, всички са щастливи.
Миялната е заредена. Добре, че не е обект на кухненско разследване, нищо, че именно там домува най-добрата приятелка на всяка домакиня. Захващам се с гладенето. Докато пералнята скрибуца в претенция за телевизионен ефир, изсушените и изгладени братовчеди са подредени по цвят, ръб и овехтяване в стройна система, която, за съжаление, разбирам само аз.
В гениалната ми глава, достойна за жури от ранга на тв реалити, закуската за следващия ден вече придобива форми и очертания, а аз се отправям към леглото със самучовствието на гений. Ще рече човек, че Моцарт ми е роднина по серебрена линия. Самозалъгвам се само защото майка ми някога е била учителка по пиано.
В атмосферата на почистващите препарати сядам пред компютъра, търсейки вдъхновението на среднощни стихоплетства. Ще се запиша в стажантската програма Стефан Шарлопов. Може пък корпоратвиният му гений да открие нещо забележително в мен, което да ме имунизира срещу репликата „Уволнен си!” Въпреки че уволнена домакиня не познавам. Така де – гадна работа – все някой трябва да я върши. Домакинската имам предвид.
След още една чаша вино решавам, че талантът ми, какъвто и да е той, е замръзнал някъде около Антарктика и се връщам в спалнята. В тишината на стъпките си до там се представям пред Шефа и неговите сътрудници в състав първа, втора и последна мозъчна клетка и решавам , че стажът ми като домакиня е гарантиран поне за още една седмица.
И тъй като камерата не работи денонощно, се задоволявам с одобрението на семейството ми, което е сито, чисто, изгладено и въоръжено с любов за новата работна седмица. Смятам да се запиша в следващия сезон не просто като домакиня, а ъпгрейдната до любяща домакиня. Ще гладя, чистя, готвя и пиша за норматив.
Е, да, няма да спечеля левовата равностойност на автомобил, апартамент или друго, но стига ми тая награда да каже нявга съпругът: "Умря домакиня за чиста къща, топла гозба и за свобода."
P.S. На другата сутрин открих още стажантски качества:
Добра съм в полагането на грим, очна линия и лак за коса, както и лакиране в задръстване, говорене по телефона в стил хендсфри и терапевтиране на приятелки с разбити сърца.
Талантлива съм в измиването на грим, хидратирането на кожата с младост-съхраняващи кремове за нощна и дневна употреба, събуждане в ранни зори, обличане, самозакопчаване на рокля с цип на гърба, пазаруването за време между две срещи и други. Сортирането на прането и простирането, даже няма да ги споменавам! Там нямам стигане!
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Скъпи, запознай се със съвършената жена
Възможно ли е приятелството между мъж и жена?
Секс, четири жени и един щур уикенд
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
