Скоро слушах една реклама, в която казаха, че Дядо Коледа не съществувал. Много се възмутих... Ма, кой ше ми обяснява, че няма Дядо Коледа, бе, алоууууу?!
После малко се поуспокоих, защото рекламите принципно рядко ни представят реалността. Но да се върнем към "несъществуващия" Дядо.
Преди 4 години прекарахме Коледа с едни приятели в къщата им в Рударци. Още на 23-ти декември цялото семейство напусна апартамента ни заедно, оставяйки чаша мляко и една сладка в чинийка. Под елхата нямаше нищо.
Заключихме апартамента, пуснахме СОТ-а и се завърнахме обратно чак на 27-ми декември. И под елхата беше пълно с подаръци. Не бяхме ние. Нямаме приятели, на които сме им казали кода на СОТ-а, нямаме баби и дядовци, на които сме им оставили ключа и на които сме им аутсорснали ангажимента да подредят подаръците ни под елхата.
Хипотетично може някой татко да е минал разстоянието от вилата до апартамента, за да може да конфигурира подаръците и после пак да се е върнал на вилата. Но е трябвало да го направи през нощта, защото през деня децата го виждат, а понеже едното е голямо и ако таткото отстъства, то би се досетило къде е отишъл.
Този вариант не е невъзможен, но е също толкова лишен от разум и логика, колкото и това да дойде Дядо Коледа през комина. Айде, ние поне имаме комин и камина.
В момента, в който децата ни видяха подаръците под елхата, аз видях най-ценното - искреното учудване в очите на голямата ми щерка и съмнението й, че няма никаква обективна причина, според която тези подаръци да са там, ако не са донесени от някого. И то не от нас.
Видях и искрената радост в очите на сина ми, който нямаше нужда от доказателства, че дядо Коледа съществува. Защото понякога очведините неща са очевдини именно, защото няма смисъл да бъдат доказвани.
Дядо Коледа е символ на доброто. Той е очакван с еднакво нетръпение и ентусиазъм от всички деца на планетата. Той е най-жадуваният герой и всъщност той е неписаното, неотменимо и естествено право на децата на щастие.
Поставяйки под съмнение съществуването на дядо Коледа, ние поставяме под съмнение стремежа към доброто и стремежа към чудесата. А когато живееш без убедеността, че чудесата са сред нас, живееш жалко.
В миналото цивилизациите са писали историята с “невъзможни” победи, изковани в битки, в които са се хвърляли в атака с вика "Бог с нас!".
На грифа на българските монети е било щамповано "Бог да пази България", на доларите пише "In God we trust", / Вярваме в Бог /. Вероятно Бог е най-високата стойност. Неговото съществуване не се подлага на съмнение и коментар.
Дори тези, които не вярват в него казват – "Абе има нещо...". Но Бог съди не за добрите ни дела, а за делата, в които не сме били добри. Дядо Коледа ни “съди” за добрите ни дела.
От малък флиртувам с идеята, че той наистина не съществува, но винаги получавам доказателства за обратното. Най-големият ми аргумент за неговото несъществуване е, че не съм го виждал, но това е много тъп аргумент, защото само най-първичните общества вярват само в нещата, които могат да видят и пипнат.
И когато някой пикльо с маниерни очила в рекламната агенция ми каже, че дядо Коледа не съществува, к'во да му кажеш?!
Сещам се! От 1951-ва година във въздушното пространство на САЩ съвсем официално съществува коридор, който се нарича "Santa’s" и това е свъздушният коридор, който винаги е освободен от трафик на самолети за да може Сантата да се придвижва необезпокоявано. И това е официално!
Не се отказвайте от собственото си право да вярвате в доброто и чудесата. Още по-малко се отказвайте да ги търсите и през тази година.
Честита 2013!
Пишете на Симо на edna@netinfocompany.bg.
