Нали неотдавна започна учебната година, та и аз да кажа нещо по въпроса.
Винаги е имало малко по-странни родители, които демонстрират нездрав ентусиазъм по отношение на условията за децата им във всякакво естество. Храната, отношението на учителя към детето им, отношението на другите децата към тяхното дете, натовареността на учебната програма, тежестта на ученическата чанта, учебните програми и учебното съдържание...
Тези родители си "дуднат" още от детската градина по всички въпроси. Те са принципни, като част от принципите им са да не дават допълнително пари за каквото и да е, защото "това не е тяхна работа" и защото си "плащат данъците". Такива хора има и това са най-устатите майки и татковци. Повече майките, защото личният ми опит е с майки.
И както се казваше едно време по телевизията, "ТАСС е упълномощен да заяви", аз се чувствам длъжен да обърна внимание на следното.
Най-важното. Каквото е за твоето дете, това е и за всички останали деца. Ако в стаята е задушно, то не е задушно само за твоете дете, лельо! Ако храната е гадна – тя е гадна за всички, ако някоя учителка е по-истерична и вика по децата, тя не вика само по едно дете. Тежката училищна чанта е тежка за всички, домашните са много за всички, така мога да продължа до припадък.
Изключителността на твоето дете е без коментар, но внимавай с изискванията. Не можеш да изискваш изключително лично отношение от нещо, което е обществена, а не лична услуга. Чу ли, мацка? Обществена услуга. Обикновено майките с претенции са много по-гласовити и това грешно се възприема като знак, че са по-прави или по-аргументирани. Не са.
Лудата майка си е психопат отвсякъде. Обикновено се носи хипарски облечена. Излъчва претенция и високомерие, има план за детето си до към 40, като в този план не влиза да го запознае с новите жилищни кредити, от които да се възползва и към 20-20 и малко да се поизнася от маминка.
Тези майки (или/и татковци) обичат естествените материали, естествените храни и всякакви био дрънкулки. Пътували са, виждали са, смятат, че техните деца задължително заслужават най-доброто. Това, само по себе си, не е никакъв проблем. Но когато тези претенции са насочени към държавното училище или детска градина, става страшна истерия. Присъствал съм на разговор, в който едно такова чудовище с лека истерия и фалцет в гласа се караше на госпожата, че за закуска са имали кренвирши...
Виж какво можеш да му дадеш ти на това дете, дай му го и не спирай да му даваш толкова, че да няма сила, която да развали твоя пример за това дете. И си до там. Повече нито можеш, нито трябва.
Остави го да яде боклуци, да се въргаля в училище, да свиква с лошо отношение, да свиква с различно отношение, да си носи тежката раница и ако има проблем – нека само намери начин да си оптимизира битието.
Ти си му родител. Майка или татко. Или и двете накуп. Не го забравяй и не се дръж като чиновник в Хелзинкския комитет. В името на детето си.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
