Любовта е нещо, предизвикващо лека, но упорита болка в гърдите.

Жените я приемат като заболяване, може би както приемат месечните си неразположения, мигрената, гладенето на пердета и всички неприятни неща, които им се случват в живота. Но мъжете! Ах, ах! Мъжете. Вземете ги вържете.

Мъжете са пасмина глупаци, жените най-добре знаят това. Мъжете са тази част от хората, която предпочита бирата пред коктейлите с кампари и смята секса за футбол, както и футбола за секс. Колите за мъжете са важни. Също така и техните ангренажни вериги.

Мъжете седят замислени над зъбчати колела и кофи латекс, докато жените им ходят напред назад – много изнервени от нуждата от любов.

Понякога жените искат да господстват, понякога искат да са равноправни, понякога да са подчинени – сластни робини в еротично бельо от Илиянци. Общо взето, жените искат същото, каквото искат и мъжете. Но какво е то? Това е една зловеща, древна тайна. Веднага ще ви я издам.

Мъжете и жените искат да имат добра храна и облекло, добро кухненско обзавеждане, малко козметика и няколко приятели, на които да пишат есемеси. Имат и някои известни душевни потребности: чувства, секс, разговори, задълбочени мисли и др.

Това е в най-общи линии.

Като си помислим – смешно е. Жените си слагат червило и лак по ноктите на краката заради любовта на мъжете. А те са просто едни хора с пениси и косми по гърдите и лицето.

Веднъж обаче, както се казва, един мъж се влюбил в една жена. То всъщност, това не се е случвало веднъж, а много пъти, но този е показателен.

Влюбил се този мъж в жената на своя живот, на своята смърт или там каквото и да било. Тя била млада, той – сравнително възрастен, имал вече съмнение, че животът не е вечен, а може да продължи само до утре, другиден.

Той ѝ предложил да имат любов, да поспят малко заедно и след това да ходят да си вършат по-важните работи.

Но! Жените искат да ги обичат безкрайно...

И тази госпожица поискала да я обичат много и до смърт. Амбицирана от младата си кръв и от лошото си възпитание, получено в средно училище в Брегово, тя се заела да обладае сърцето на този мъж. Взела, че сутрин му правела мекици, давала му прясно мляко в кревата (креват е много хубава, много просташка дума), пък и си приказвала с него за кармични зависимости, пък и фелацио му понаправила веднъж - дваж. Той, от глупост ли, от тъгата, която носят ранните повеи на старостта ли, взел, че се влюбил в нея. Като сом.

Това сравнение ”като сом“ е абсолютно неподходящо, но именно за това го използвам. Представете си, драги мои, че използвам сравнение като “глупак”: “Той се влюбил като глупак”. Че то това и вие можете да го измислите.

След като се влюбил така мъчително и дълбоко, той изоставил бизнеса си, пренесъл се в малката квартира на момичето и пооплешивял още малко от стреса. А тя престанала да го обича, защото той се бил предал на войнствената ѝ любов. И бил станал обикновен, тъп и неподходящ за обичане. Пък и пари нямал, а бил и погрознял. Смешно. Бил неин и непотребен.

По-късно този мъж започнал да пие много бира с квартални пияници и съвсем се занемарил. Любовта го изтерзала.

А сега – за друг вид любов…

Обичам тая кола!

Любовта започва от цвета на боровинково сладко, такъв е цветът на първата ви кола, скъпи мои. Продължава с любовта към повечето обороти. А също и конските сили, длъжен съм да го отбележа. Имало, разправят, клубове на влюбените в Ситроен. Аз си мисля, че любовта към Ситроен е добро нещо, защото не вреди на никого, не е като любовта към спиртните напитки.

Още видове любов:

Обичам работата си – ми каза преди години една тъжна жена. Тя лежеше болна от рак на уретрата и сигурно не беше много добре. Тогава бях санитар. Сменях торбичката, в която се събираше нейната жълта, съдържаща рак урина.

Аз – каза тя – обичам работата си. Тя ме крепи. – Разказа ми, че работи като счетоводител в някаква агенция за недвижими имоти. В смисъл, жалка, тъжна, чиновническа работа – стори ми се, когато я слушах, че даже е срамно това… Някаква недобра причина да ставаш рано сутрин, да пиеш кафенце – знаете, опушените, жълти жени, които пият кафенца и ги поръчват дълги или къси с тъжните си, дрезгави гласове - и да си купуват билет за трамвай.

Не от озлобление и цинизъм казвам това! Просто си мислех, че човек не може да се осланя на глупости като работата си или къщата си в Банкя.

Нека, мисля си (съвсем наивно), нека да се осланя – тоя човек, дето е зле, пък и другият, който си е добре - на любовта. Към любимия си човек.

А хора има седем милиарда.

Как ви се струва?

Като някакъв баптист говоря.

Баптист, между другото, е човек, който признава само едно християнско тайнство – това на кръщението. Баптистерий означава къпалня.

А любовта помага, помага, казвам ви, срещу самотата и тъгата на тоя живот. Оставете боязънта си от баналното. Нека да бъдем най-баналните хора, живели до сега. Аз много съм си мислил. Сега, като че ли знам. Само любовта ни носи сигурност, че не сме умрели, преди да се родим, хора мили.

Знам една такава история, сам съм я виждал. Един мъж беше болен от хемофилия, една жена – от левкемия. Лекуваха се в една болница, в едно отделение. Тя щеше да умре скоро, той – да страда дълго време. Бяха се запознали в болницата. Обичаха се така, че чак да ти стане срамно. В смисъл, да ти стане срамно, че ти не можеш като тях.

Добре се обичаха. Казваш си – да, това е любовта на обречените. Тяхната любов, между другото, не беше много свързана със смях и радост. Но пък беше някак величествена. Тя умря, той не се разплака. Просто и той тихо се сломи и умря – самият той – вътре в сърцето си. Изглеждаше величествен и спокоен. Сломен. Може и да си е поплакал, но пред хора – не.

Направи ми впечатление с какво нежно внимание вдига крехкия ѝ труп, за да го носи на някъде си, за да го погребе. Отнесе го и от тогава не съм го виждал.

Старият майстор Хайтов беше писал за любовта разни добри неща. Беше дал пример с овните и овцете. Колко овните са добри към овцете. Описваше как овенът леко близва муцунката на овцата, след това играе танц около нея, отрива се у нея целият. Даваше пример за това, колко се обичат овцете, а хората как не знаят да се обичат. Така. Лека му пръст.

Големите писатели като него казват такива неща, върху които да мислиш, когато седиш нощем в кухнята и не ти се спи. Той умря от левкемия, между другото. Това е във връзка с момичето от горния пасаж. Нещата трябва да са свързани.

А между другото, любовта към родината, професията, спорта, човечеството и личната колекция от етикети от бира е отвратително нещо. Любовта все пак е нещо, което към Човек се изпитва, да!

Когато един възрастен мъж обича едно малко момче, аз го разбирам и се радвам. Оскар Уайлд ми е по-близък от Жан Клод Ван Дам. Хумберт Хумберт (от Лолита) е положителен герой, а неговото малко любимо момиче Лолита е също положителен герой. Когато млад мъж обича седемдесетгодишна жена – да, това е добре!

Хората, които мислят, че обичат разни абстракции…

…тоест - родините си, нациите си, идеологиите и религиите си, фирмите си, професиите си…тия, които в отчаяно лъжесвидетелство стоят с жалки усмивки и не искат да признаят трагичната истина на живота…да, те са едни тъжни хора. Те са тъжни, плаче ми се, когато пиша за тях. Може би те искат да убият някого.

Да. За любовта исках да говоря. Ето го обобщението: Животът е добър – поне понякога. Любовта е радост. Любовта е:… когато видиш тоя, когото обичаш, да се почувстваш много добре. Това е.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.