Далеч преди Коко Шанел да революционизира дамската мода, една италианска маркеза, Луиза Казати Стампа ди Сончино, прононсирана ексхибиционистка, прави фурор в европейското и американското светско общество, пръскайки огромни суми за странни откутюрни аутфити, в чието конципиране са привлечени много световни артисти.

В началото на брака си и преди да срещне Габриеле Д’ Анунцио, представлява обичайния облак от дантели, рюшове, капела и най-подир омбрела, ала познанството ѝ с поета я насърчава да открие в себе си абсолютната и ултимативна ексцентричка, която от този момент ще се подиграва безпощадно с едробуржоазните предръзсъдъци до… пълното си разорение.

А по това време е най-богатата дама в Европа, все пак, с дворец в Рим, имение в околностите на Милано, Палацо Вение деи Леони във Венеция, понастоящем музеят „Пеги Гугенхайм“ и дори „Пале Роз“в Париж, който купува за парижките си партита от граф Робер де Монтескьо.

Всичко ще бъде пропиляно…

Наричат я Антиджоконда, някои я подценяват до вятърничаво данунцианско сецесионово видение, ала Жан Кокто, декориран с момина сълза в бутониерата, я нарича най-изкусителната змия в рая.

Междувпрочем, често се явява на лиезони с обвит около врата ѝ питон. Като великосветска дама тя започва с шикарните за епохата и доста смели роби на Поаре, който собствено стои в началото на века в основанията на съвременната дамска мода.

Високомерието ѝ достига онова на друга ексцентричка, маркеза Де Монцанедо, която през зимата на 1878 г. се движи с летни дрехи, тъй като поради войната магазинът на първия парижки откутюрист Уорт е затворен, а ней друга одежда се струвала невъзможна.

Към доста странните тоалети, тя добавяла фемфатален макиаж – мъртвешки бяла пудра, много аркансил около очите, уголемени от беладона до хипнотични размери и коси като на горгона и за които се твърди, че ухаели на белуга кавиар и шампанско.

Веднъж се явява в Парижката опера с огромен кринолин от черен сатен, като да е излязла от гробницата на Капуцините, същият драматичен грим и заклан петел около врата, недвусмислен намек за вещерство.

Друг път втрещява присъстващите в облика на императрица Теодора, досущ изкопирана от равенската мозайка.

В Квиринале пък се явява в златоткана рокля и приковава погледите неприлично дълго време, според разбиранията за първенствуване на кралското семейство. Пробвала е и огромен питон вместо рокля, и леопардова мантия, и най-вече одеятелна голота. Публиката и салонната хроника отсъждат, че по нея нямало друго, освен парфюм. Веднъж заръчва на Пикасо странна рокля с електрически крушки, но тя се подпалила и се налага да я измъкват от нея. Така тази спасителна команда дава начало на края – станала е смешна дори и на самата себе си...

Тя е единствена в Европа, чийто паспорт не е снабден с тъй баналната снимка, а със специално поръчан за целта, малък портрет. Така изкуството сведе до недостоверност дори и административната обезателност на легитимацията. 

На остров Капри, предпочитано място за ексцентричната и первертна европейска аристокрация, тя добавя към странните си одеяния и триумфални шествия от слуги, носещи разни предмети. Носи островърха шапка на звездоброец, обгърната с воали. Лицето ѝ е восъчнобяло напудрено като на Пиеро. На ушите ѝ се люлеят камбанки. Гримът ѝ живописно капе по напрашените обувки като от четката на голям майстор. В ръцете си държи като скиптър, вероятно за да се разхлажда, едно кристално гадателско кълбо.

Една слугиня пък тържествено разнася след нея клон от ковано желязо с боядисани в цинобър нарове с етикет, уведомяващ, че предметът бил подарък от самия Габриеле Д’Анунцио. Мавър държи на повод две хрътки борзой и леопард, а друг – кафези с боа, папагали и дори една кукумявка. Към шествието е добавен с размах и афектираният принц Джовани Батиста Сера и бронзовите ѝ газели от римската вила. Триумфално шествие на тоз остров на порока! 

Колкото до Болдини и Домерг, рисували едни от най-добрите ѝ портрети със специално заръчани за целта тоалети, а тук трябва да добавим, че маркезата е най-рисуваната жена в историята на изкуството след Богородица, те малодушно следват приумиците ѝ, но авторството, авторството на образа, безпрекословно ѝ принадлежи. Непочтителна е към други изображения… В Париж често можела да бъда видяна в Лувъра, заметната с един от питоните си на врата, Анаксимандър, да се плези на Джокондата. Но тя продължавала да я гледа все тъй глупаво високопарно... като че в нея да се заключава вечността. Но що е вечност, ако ли не трудно уловима кратковременност! „Age cannot wither her nor custom stale her infinite variety.” е фразата, гравирана на надгробния ѝ камък в лондонското гробище Бромптън.

Историята на европейския гламур помни както костюмите на моделиера на балет „Дягилев“, изработени специално за маркезата, така и костюма на Баксис “Arlecchino bianco” за едно от партитата във венецианския ѝ дворец, облечена в който я рисува навремето и Джулио де Блаас. Копчетата по костюма са на брой кажи-речи колкото перлите в наниза ѝ. Странен е и индийският ѝ тоалет за друго парти… Някои от тези тоалети вдъхновяват Джон Галиано за колекция, посветена на божествената, както я наричат, маркеза. Карл Лагерфелд също и отдава дължимото.

Маркезата прилича на героя на Юисманс Дез’ Eсент. Той веч не дири утеха дори и в хипохондрията, изтънява безпощадно подборката съвременни книги, на които подобава да се посвети внимание – след строгия подбор оцеляват едва само Бодлер, Д’Орвийи, Верлен, малцина католически, или покатоличени мислители. Дез’ Есент се наслаждава на причудливия разпад на фразата, бидейки тънък ценител на руината на манастирския латински и на капричиозната разруха на старофренския.

Но тази безпощадна подборка засяга всичко - избор на четива, издавани солитерно само в един екземпляр на рядка хартия, подвързан в нечувано изящно обработена кожа, цветове, които не губят очарование на изкуствено осветление и това са само червено, оранжево и жълто, цветя, хищно чуждеещи се спрямо хрисимата и храносмилателна миловидност на буржоазния вкус, скъпоценни камъни, но не надутото брилянтно-рубинено-сапфирено ювелирно клише на аристократическата хералдика и нейните респектабелни деградации в буржоазно-парвенюшки вариант...

Странни холандски картини, изобразяващи изрядна амстердамска измет и, ама как, разбира се, и Гюстав Моро, фасциниран от Саломе... (апропо Аластер рисува маркезата като Саломе, боднала главата на Йоана на странна сабля...) Художници, своенравно фаворизирани в цялата знаменита световна живопис.

В парижкия дворец на граф де Монтескьо маркизата главоломно се завтича към разорение, давайки прием, посветен на граф Калиостро с костюми от епохата, предизвикал гнева на природните стихии, както и далеч по-страшния и бездушен гняв на кредиторите. Мнозина виждат в последвалото злосторния дух на Калиостро, чието призоваване се е оказало фатално.

За всеки от гостите е поръчана роза в реален размер от масивно злато, със скрита в цвета ѝ капсула от… българско розово масло.

Какъв декаданс!

Прочети още от Любомир Милчев Dandy:

Модата на пролет 2015 според Любомир Милчев Dandy

Сутиенът – лежерната броня на дамската съблазън

Преглед на клишетата в летния дамски гардероб

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.