Случи ми се преди време. Влизаме със сина ми в една книжарница в търговски център до квартал Слатина. Обичам да ходя там заради мириса на нови книги, заради отстъпката, която ползвам и заради това, че ми е много удобно да взема нещо оттам за подарък, когато ходим на детски рождени дни. И така.
Първото, което виждам в книжарницата, беше една мутра. Ама, като ти казвам мутра, направо извадена от 90-те години. Бях си помислил, че вече са изчезнали. И така, минавам покрай мутрата, който не си отива с мястото, на което е. Следващото, което виждам, е майка с дете. Горда и достолепна жена без особено високо материално благополучие. Личаха си и двете. Детето ѝ се заглеждаше в атрактивните енциклопедии за по 40-50 лева, тя му предлагаше промоционалните книжки за по 2,90, които не бяха кой знае какво.
Стана ми едно такова гадно и започнах да философствам наум за несправедливостите в живота. След малко продавачката, рядко сладко и начетено момиче, която познавам, ме извика. Имаше учудено изражение. В ръцете си държеше 100 лева, които мутрата ѝ дал, за да може жената да си купи нещо с тези пари. Опа!
Значи мутрата е забелязал жената с детето, разчел е това, което забелязах и аз, и за разлика от моето тихо философстване и цъкане, колко е несправедлив животът, е направил най-якото. Не е отишъл при жената да ѝ блъсне брутално едни 100 лева, които тя няма да приеме, а деликатно ги е оставил на продавачката. Тръгнал си е, без да разберем нито кой е, нито за какво се бори. Даже по-късно ме хвана яд, че не попитах какво си е купил.
Продавачката се чудеше как да предостави тази помощ на жената и аз ѝ казах, че е лесно – да каже на жената, че е клиент номер 100, или 1000 примерно, и има талон за пазаруване за 100 кинта. Готово!
По-важното беше, че една мутра морално победи несправедливостта в онази книжарница, в онзи момент. Да не разводняваме случката с въпроси и коментари от рода на: "Ама той откъде ги има тези пари?", "Ама това е едно на хиляда, много важно, че е дал 100 лева, можеше пък да даде 1000."
Богатите (без значение, колко са богати и защо са богати) понякога носят възможностите на плещите си и помагат на средата около себе си. Колкото могат. Знам десетки примери за това, как знайни и незнайни хора са помагали за случването на едно или друго. Понякога важно, понякога маловажно.
Богатите хора имат дълг и той е да дават. Не са длъжни да го правят, но изключителният човек си личи тогава, когато прави и това, което не е длъжен да прави.
Когато Рокфелер е започнал да създава нефтенетата си империя "Стандарт ойл" е събрал съветниците си и им е казал, че трябва да правят по едно училище "с качество и репутация толкова високи, че всеки да се стреми към него: във всеки голям град, защото "всеки има нужда от образовани хора". Съветниците му казали, че това ще струва много. "Но и ние имаме много пари" – отговорил им Рокфелер. И го направили. По това време репутацията на самия Джон Рокфелер била, меко казано, противоречива. Но училищата му са останали и до днес.
Няма нищо, което да те прави по-щастлив от моралното ти задовлоство, че си оставил нещо след себе си. Дори да не разберат, че си точно ти. България има нужда не само от високи кръстове и ремонтирани параклисчета из цялата страна. България има нужда от това богатите да оставят повече след себе си. Да купуват книги и научнопопулярни списания за библиотеките и читалищата, да строят читалища, училища, да надмогнат елементарното схващане, че не е тяхна работа, а работа на държавата.
Какво ти пука, на кого е работа, като нещо така или иначе не е свършено и ти лично можеш да го свършиш?
Не се спирай, ако мислиш, че можеш да направиш нещо. Попитай какво и намери начин. Там, където има нужда от теб, си личи, че има нужда. Вижда се. И вместо да мрънкаш и да търсиш как да не го направиш, направи обратното! Просто го направи!
Искам да кажа, че богатите са важни и ценни, дори и да не ти се струва, че е така и дори и да не изглеждат като такива. С възможностите си, те могат да променят средата. Към по-добро.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
