Живеем в материални времена. Времена, в които, за да си позволиш почивка, трябва да си я заработиш предварително.

Времена, в които, за да те признаят в дадена област, трябва да могат да те измерят колко струваш. Колко ти е заплата. Колко даваш и колко взимаш. Нищо, че си е твоя работа.

Дали обаче си богат или не, никой освен теб не може да знае. Понякога богатството изисква много повече време и отдаденост. Предмети, които да му служат. А вещите ни обвързват. Задължават ни. Карат ни да се привързваме към тях. Можем ли без тях? Значи сме богати.

Но да си богат не значи само да имаш какво да зарязваш. Да си богат означава да имаш свободно време. За любимите хора. За хобито.

За "да подгониш залеза".

Просто така. Да запалиш колата и да тръгнеш към хубавата гледка без посока и план. Ей така. За мига.

Колко от нас могат да си позволят този лукс? Заети в планове за бъдещето, забравяме да живеем в настоящето. Какво да сготвим? Къде да ходим? Какво да облечем? Какво ще правим от сутринта до вечерта. Сякаш сме длъжни да уплътним времето.

С подробности.

Да не остане свободна минутка за глътка въздух и релаксация. Какво следва тази седмица, уикенда, лятото…

…А богатият човек е свободен. И може да си позволи да подгони залеза без да е планувал предварително.

А вие? Богати ли сте? Свободни ли сте поне за ден? Тогава не чакайте залеза.

Изгревът също може да бъде обещаващ…

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.