Едно от най-прекрасните неща на снега е чистотата, която придава на софийските улици.

Онази бяла чистота, натрупана по дърветата, скриваща мръсните плочници на тротоарите, правеща хората да изглеждат по-ведри със зачервените си бузи.

Обожавам снега. Градината ми, която през пролетта и лятото избухва в цветове, през зимата е в състояние на покой. Създава уют, който подсилвам с няколко дървета в камината.

Божествено е да наблюдавам как децата навън се замерят със снежни топки и как пуши коминът на съседната къща. Любимото ми червено вино става още по-пивко, а когато виното се услажда, някак и радостта става по-близка и естествена. Защото красотата винаги стои близко до възторга.

Мисля, че по време на сняг човек винаги мисли позитивно. Да наблюдаваш танца на снежинките в натежалото от облаци небе, засилва доброто в нас. Отново ни кара да се чувстваме хора.

Снегът ни пречиства по някакъв странен начин. Сякаш снежното време пуска чистачки и в душите ни...

Отпивам глътка от червеното вино. Чувствам се в хармония със себе си и със света навън.