Благодаря ти за миналото

Ива Дойчинова
Снимка: Личен архив

Ива Дойчинова

Това е признание за думичката и действието „Благодаря“. В живота ми, а и във вашия, се налагат разделите. Осъзнатата необходимост да сложиш края – временно или завинаги – не зная. Но е дошло времето за промяна.

Може да е връзката с човека до теб, може да е с работата, може да е с приятел от много години. Може да е със самия себе си такъв, какъвто не се харесваш. И искаш да започнеш наново със себе си.

Новото начало е раждане и то боли. Трябва да преминеш през тунела, но преди да излезеш на светлото и да поемеш дъх наново, ще се понамачкаш, ще загубиш ритъма, сърцето ще прескача, ще загубиш идентичността си, няма да знаеш точно кой си - и май е по-добре. Трансформация го наричат наблюдателите, а отвътре за теб си е чистилище по пътя към това, което си струва да бъдеш.

Късането с миналото е особен урок, защото няма късане. Миналото е част от теб точно толкова, колкото и ръцете ти. Те са си там и мият същото това лице, което не е ново, а просто история на историята ни, но гледа в бъдещето.

Когато се погледнеш в огледалото виждаш всичко – от детето до себе си сега и се разпознаваш безпогрешно – по погледа. Късането е илюзия. Никой с никого не може да скъса, защото, ако си обичал истински, не можеш да намразиш истински. Дори и старото си аз.

Да се обръщаме с усмивка назад и да обичаме онова, което сме били и хората, с които сме се обичали -

това е основата, върху която можем да продължим. Провалите са си наши, а вината, която се опитваме да хвърлим върху другите, са капан. Ако някога, някъде нещо се е издънило -първото, за което е честно да мислим, сме ние.

Вината, която търсим в другите е оправдание. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ е казал Ганди и е започнал да воюва по своя си мирен начин. Основно променяйки себе си.

Не се разделяйте с миналото си. Благодарете му. Благодарете и на хората, с които сте го споделяли. Оставете акцента върху хубавото и помнете него.

Има ли майка, която помни болката от раждането повече от радостта, че е видяла детенцето си? Защо обвиненията и грешките ни затъмняват огледалото, в което виждаме живота си, а не сложим отпред споделеността и взаимността?

Защо ни е трудно да виждаме лудостта, която ни е направила родители, любовници, приятели и съюзници, хора, които са били заедно, защото си е струвало. Тази лудост ние сме наричали любов и тя е любов. Дори думите за нея сега да са гняв и омраза.

Когато си купуваме билет за бъдещето и го плащаме с цената на напускането, е важно с какъв багаж пътуваме.

Багажът е в нашата глава и нашето сърце. С него отиваме, а не с буквалната цена на билета си. Дали ще бъдеш лек и простил, дали ще бъдеш благодарен или обвиняващ, е обстоятелството, заради което самолетът ще излети.

Пространството е вътре в нас – може да ни вдигне или да кацнем аварийно.

Лекотата е необходимото обстоятелството, за да полетим, а благодарността е горивото, което ще ни вдигне.

Благодаря за всичко и на всички, които ми помагат да летя!

Благодаря и за свръх-багажа, който ми отлага полета. И заради който искам да остана.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти