Не чета причините, които карат мъжете да изневеряват. Жените също имат своите причини. Обичаме се по подразбиране. Търсим оправдания. Бягаме от себе си, тичайки към някой друг.

Живеем в странни времена на безразличие. Любовта стана твърде многолика, дръзка и пряма. Да живее сексът. Днес любовта е секс. Скоро ще станем десет милиарда. Понеже всички сме в процес на непрекъснато влюбване.

Гледам морето. Вечер, когато жегата отстъпи пред нежния бриз, взирам се в червения диск на залеза. Още съм романтична и това ме кара да се усмихвам. Събирам миди в шепите си и се вълнувам, когато лекият вятър роши косите ми. Аз съм жена, която обича.

Не бягам от никого.

Август е така снизходителен към всичките ни предразсъдъци. През август си припомняме чувства и се сещаме за надеждата. Надеждата, че все пак светът върви към добро и че любовта от класическите романи не е останала само на хартия.

Не бягам и от себе си.

Стискам мидите в ръката си. Вдъхновявам се от следите, които оставят лакираните ми крака върху мокрия пясък. Не ме плаши, че морето ще ги заличи. Важното е, че съм стъпвала боса. Там, където онази нужда да обичаш, е така силна и завладяваща, че можеш да вярваш поне за няколко дни в нуждата любовта да бъде споделена.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.