Здравейте, аз съм Ива и съм работохолик. Време е да си го призная. Вече не мога да го крия.

Когато най-близката ми приятелка ми каза, че съм работохолик, ми прозвуча като присъда. Като неизличима болест, като гилотина. "Не, не е вярно! Аз просто се забавлявам!" Да, забавлението не измества истината.

Как разбрах ли? Ето така:

* Когато работя, наистина ми е забавно.

* Чувствам се истински щастлива, когато видя забележителния резултат от добре свършената си работа.

* Никога не оставям недовършена работа.

* Искам всеки детайл да е изпипан.

* Проверявам всички възможни реакции и поне няколко различни развоя на ситуацията.

* Не се задоволявам само с постигнатото дотук, искам още...

* Винаги може по-добре, винаги може повече!

* Ще почивам, ама в друг живот.

* Офисът ми е в чантата, в багажника, у дома, в заведението, навсякъде, където има безжична връзка и място, където да си сложа чаша кафе или вино.

* Няма добре свършена работа. Има перфектно свършена работа!

* Друг? Кой друг може да я свърши по-добре от мен?

Загубих много време да намеря работата, която да обичам. Затова сега се чувствам така, сякаш не съм работила никога. Точно както е казал Конфуций. Но си дадох сметка, че също както в любовта – трябва да си готов на всичко, за това, което обичаш.

Така открих призванието си. Е, не без помощта на приятелите, успехите, провалите, похвалите, бонусите, критиките и Edna жена, която ме хвана за ръка, за да ме изведе от тъмния тунел. Но за нея друг път.

Ако в живота си гориш на 100%, значи и в работата си даваш най-доброто от себе си. Ако си всеотдаен родител, значи си всеотдаен партньор. Ако искаш да постигаш – давай. Ако искаш да спечелиш доверие – инвестирай талант, креативност и опит.

Когато насрещната страна види, че си всеотдаен, някак по-трудно ще се взре в дребните недостатъци, които всички притежаваме.

От шутовете и шамарите в живота си научих, че ако даваш най-доброто от себе си, дори и да сгрешиш, Вселената ще постави стъпките ти на пътя на успеха!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.