От 1997-ма не съм излизал на протест. Имало е основание да бъда недоволен и разочарован, но явно не толкова, че да изляза на улицата. Но това беше моята червена линия.
Тънката червена линия.
Повечето от най-значимите промени през втората половина на 20-ти век започват с протести, които нямат за цел да сринат системата, но се получава точно това. През 1980-та година в Полша хората излизат по улиците, защото месото изчезва от магазините. "Солидарност" е продукт на един потребителски бунт.
В Унгария се "вдигат", заради увеличения акциз на кафето, в ГДР заради намалените стипендии на студентите и затягането на режима за пътуване във ФРГ. В България смяната на системата започна с едно шествие на майки в Русе срещу замърсяването на въздуха от завода в съседно Джурджиу, а по-късно и с екологичен митинг в градинката пред театъра на армията в София.
Хората имат праг. Дори и когато са разочаровани от статуквото, те имат вродена толерантност и разбиране, че има разционален и здравословен предел. А системата рухва след подобни, невинни протести, защото е напълно неефективна да се справи дори с елементраните проблеми на хората.
Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС беше грубо пресичане на МОЯТА (а явно и не само моята) червена линия защото:
- Делян Пеевски е човек с меко казано, противоречива репутация. Това не означава лош човек, не означава грешник, не означава, че няма някакви свои позитиви. Противоречивата репутация означава просто противоречива репутация.
- Мога да приема за нормално назначение в рамките на 15 минути и без дебати, ако стaва дума за шеф на детската студия в Хасковския драматичен театър, но за директор на ДАНС не ми е нито убедително, нито демократично.
- В нито един момент не се почувствах убеден в правотата на това назначение. В нито един. И от никого.
- Но най-важното е, че структурните и персонални промени в ДАНС далеч не са в дневния ред на обществото.
Икономиката, глупако!
Това е мотото на кандидат-президентската кампанията, с което Уилям (Бил) Клинтън печели президентските избори в САЩ през 1992-ра. Това е основният, крайъгълният проблем в Америка тогава. И администрацията се заема с неговото решаване.
Как е тук? 20-тина дни от както правителството е съставено имаме следните "активности":
- Eксхумиране на проекта "Белене" и чистосърдечното признание на премиера, че България най-вероятно ще загуби арбитражното дело заведено от АСЕ. ("Атомстройекспорт")
- Eксхумиране на проблема със забраната за тютюнопушенето с неуместното обяснение, че “избора да пуши или да не пуши е избор на пушещия”. Тъпо.
- Обсъждане за промяна на данъците
- Обсъждане да се замрази постепенното повишаване на пенсионната възраст.
- Див реваншизъм на всички нива в администрацията.
Това е. Не стига, че се отстъпва от вече постигнати важи решения, но и не виждам никакъв поглед в бъдещето. Къде са стимулите за повишаване на раждаемостта? Къде са административните улеснения за бизнеса? Къде са строежите на инфраструктура и къде са идеите за модернизиране на образованието? Няма ги.
Това ровене в миналото и ново започване на отдавна завършили битки ми е толкова далеч от модерността, колкото и приликата ми с Джейсън Стетъм.
За това съм навън. Между тези, които не си хвърлят боклуците по улицата, докато вървят, тези, които са взели децата със себе си, тези, които казват "извинявай", когато се бутнат и тези, които преди да отидат на протеста, са били на работа. Тези, които не сравняват непрекъснато нашите протести с тези в другите страни и сравненията никога не са в наша полза.
И тези, които не харесват статуквото и знаят, че системата рухва след подобни, невинни протести, защото е напълно неефективна да се справи дори с елементарните проблеми на хората.
Те са моето племе.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
