Ако бях абитуриентка сега, което разбира се е напълно невъзможно, защото вече бях такава, малко преди каменната ера, но все пак, ако сега бях абитуриентка... де да бях!

Щях да имам малка черна рокля. Или червена. Или тъмносиня. Но със сигурност  малка и малко като тези на Одри.

Щях да бъда без кок на главата! Дори си мисля, че щях да бъда с къса коса. Да! С много хубаво подстригана къса коса.

Щях да имам лек грим! Красиво подчертани очи и червило с цвят на устни.

Щях да имам на ушите перли!

Щях да бъда с удобни обувки. С най-удобните - обувки, с които не само да можеш да направиш 2 стъпки, а такива, с които можеш да танцуваш до 2 през нощта!

Щях да имам кавалер! Щеше да е готин, естествено! Щеше да е от класа!

Щях да... нямам силикон! И щях да поискам татко да ми подари пътуване! До... Барселона или до Лисабон! Добре де, може и до Рим.

Щях да... нямам парти в ресторант преди специалната вечер!

Щях да отида с кола! Без да е нужно тя да е толкова дълга, че да й е трудно да вземе завоя пред блока... в квартала... до канала... Просто щеше да е кола, която да подхожда на малката ми рокля и късата коса. Май щеше да е Fiat 500. С цвета на перлите на ушите ми. Мммм.

Щях да броя с цяло гърло в училищния двор "Едно, двее, трииии, четирииии,....дванайсеееее!

Щях много да се забавлявам с приятелите от класа!

Щях много да танцувам и да, щях да пийна...

Щях да бъда същата като тези сега, но различна!

Или пък, знам ли, може би щях да бъда различна от това, което сега си мисля, че щях да бъда...