"...Онзи, който обожава или поне боготвори обувките, постоянно пада в краката на хората. Но тъкмо краката оставят следи от човека в прахта на земята и често те са единственото свидетелство, че някой е живял...
Принцът, буржоата, войникът, свещеникът и слугата се разпознават по обувките, които носят. Обувките разкриват - може би не толкова спектакулярно, колкото шапките, но по далеч по-изискан начин - блясъка на цивилизациите, различията на обществените класи и висотата на произхода. Както годежният пръстен на принца приляга само на най-тънкия пръст измежду много ръце, така и кристалната пантофка ще успее да обуе само най-деликатната красавица..." - четем в "Shoes" на Grande Books, великолепна енциклопедия на всичко, в което са обути и са крачели към възход или падение епохите и запазено грижливо в музеи и колекции.
От коптските пантофи, сребърните византийски сандали, златотканите литургични обувки на испанските кардинали, през пантофите, с които Мари Антоанет фатално пристъпва към гилотината, порцелановите дворцови обувчици с амури на дама от саксонския двор в Дрезден, везаните със сърма пантофи в римски стил за коронацията на Наполеон I, виолетовите ботинки на загадъчната Сиси, направените като от червен хайвер и покрити с кристали Сваровски обувки на Ферагамо за Мерилин Монро в "Нека да правим любов", та чак до причудливите дамски чехли на Ане-Мари Берета, които вместо токове, колко архитектонично, космогонично и гравирано от феминилна претенция, имат под петите напрегнали мускули атланти.
Скъпите oбувки, освен предмет на лукс, са и обект на невероятни мании, достигащи до обскурантна ирационалност. В италианската редакция на Vogue бе описана следната изискана церемония: ексцентрични почитатели на скъпите обувки, обединени в клуб “Swann”, в памет, разбира се, на големия писател и денди Марсел Пруст, се събират в парижкия ”Риц”, вечерят и си лъскат обувките с разни скъпи боички и… Dom Perignon, за особено гламурьозен блясък. Разбира се, Марсел Пруст не би си полирал балните обувки с нещо по-малко от Louis Roederer Cristal… но и това си е класа. Няма как да не отбележим, че има и такива, които нощем благоволяват да излагат обущата си на лунна светлина, за да запазят определен конячен оттенък с почти поетическо внушение!
В историята на обувните прециози и маниерности ще останат незабравени ръчно изработените от Вивие за коронацията на Елизабет Втора пантофки с брилянти, които трябвало, освен изящни, да бъдат и достатъчно стабилни да носят тежестта на английската корона, както впрочем и стилизираните от Патрик Кокс за златния юбилей на кралицата бални обувки, чиито пети са декорирани със златни инкрустации, сапфири, рубини, смарагди, оформящи бурбонски лилии и кръстове. Корона на главата, корона на краката...
Невероятни са и създадените от корифея Вивие обувки "Клоун" с пендули, в стил Поаре, т.нар. помпс със сферични диаманти на окончанията на токовете, изработени специално за Марлене Дитрих, която имала обичай да си поръчва по двадесет чифта от един и същ модел със същата настойчивост, с която пие само лимонов чай, червените ботуши на легендарната шеф-редактор на нюйоркския ”Воуг” Даяна Вриланд, заради чиято страст към червеното е станал известен нюансът червено а ла Вриланд, семплите кадифени ботинки, интактни на сексапила на Бриджит Бардо в най-силните ѝ години, сюрреалистичните обувки на Андреа Пфистер с домати или моркови в подножията на тока, и който е тъй остроумен да каже: "Всеки, който носи моите обувки, няма как да не се усмихва!" И това не е самохвалство...
А как да пропуснем двуцветните ботинки, с които Габриеле Д'Анунцио разхожда впряг хрътки около Вила Капончина? И до днес този модел е един от най-скъпите варианти на двуцветни, чернобели или кафявобели обуща за мъже, които не могат да се лишат от епохален стил и носталгична асоциация. А на ресепсия неизменно се появяват със салонни пантофи с копринени панделки или сребърни катарами...
Да видиш как Лапо Елкан си избира салонни пантофи в лондонски магазин е вълнуващо, а Имелда Маркос, обладана от същата страст пред регалите с безбройните си чифтове, е в известен смисъл гледка вулгарна. Но може би най-вълнуващ е hautechaussures-корифеят "Стефанели", който държи с благоговение в ръцете си, собственоръчно изработените от него за папата салонни пантофи?