За осми март винаги се говори едно също.

Знаем какво – истински празник ли е или не е, денят на "колежката" или на съпругата, на майката или на по-скоро на бащата.

Но, късмет! Днес не е 8-ми март. Днес ми е ден за отговори.

За да ги получа, трябва да задам въпроси. 9 въпроса, защото не е 8-ми март. Зададох ги на три двойки. На възрастно семейство, навлизащо в 48-мата годишнина от брака си. На мен и мой познат – стъпили в средната възраст. И на момче и момиче, ненавършили още 20.

Ето въпросите и отговорите.

Това не е проучване или психотест. Това си е чисто любопитство, интерес...

1. Рус/а или черен/на?

Тя (67 г.): Черен. Повечe би ми отивал.
Той (70 г.): Руса. Защото предпочитам.
Аз: Как гледа, чува, както има ли чувство за самоирония и хумор. Това са ми начално важните неща, пък дали е риж, или албинос...
Той: Ако кажа руса, ще ви излъжа. Ако кажа черна, ще излъжа и вас, и себе си. Когато я харесах, не видях какъв цвят е косата ѝ. Защото видях как говорят очите ѝ. И за да не съм лигав романтик – червилото ѝ беше точно.
Мария (19 г.): Дори в случай, че външната красота е най-важна, тя пак не би могла да се определя от цвета на косата. Нямам предпочитания.
Емо (19 г.): Червенокоса, няма по привлекателни жени от тях.

2. Какво е първото нещо, което виждаш сутрин, когато се събудиш?

Тя (67 г.): Часовникът. Защото си мисля, дали не е време да стана.
Той (70 г.): Часовникът. По навик.
Аз: Телефонът. Загасям будилника.
Той: Лицето на любимия човек. Защото първо искам да видя неговото лице.
Мария (19 г.): Възглавницата, но само когато спя по корем, веднага след това телефона.
Емо (19 г.): Първото е таванът, след това огледалото в банята, кафето и лаптопа.

3. Какво е първото нещо, което искаш да видиш, когато се събудиш?

Тя (67 г.): Зеленият двор и цветята на лятната ни къща. Обичам това място.
Той (70 г.): Пролет. Безоблачно небе. Предпоставка за хубав ден.
Аз: Усмихнатото лице на любим човек и как ми носи кафе.
Той: Лицето на любимия човек. Защото първо искам да видя неговото лице.
Мария (19 г.): Простото, което ме прави щастлива, било то съобщение от приятел, закуска в леглото или сестра ми, която ме буди, за да ѝ направя плитка.
Емо (19 г.): Това, което съм постигнал сам, така ще започна деня си с усмивка и желание.

4. Мол или парк?

Тя (67 г.): Парк. Природа.
Той (70 г.): Парк. Не харесвам моловете и предназначението им.
Аз: Парк! Защото обичам да се разхождам, да карам колело.
Той: Мол. Защото през зимата е топло, а през лятото е студено. Хората минават покрай мен, прозрачни и непознати. Виждам само силуетите им, но ако искам мога да ги настигна и да ги разгледам, без да разберат. И винаги мога да си купя луканка или риза.
Мария (19 г.): Моловете са удобни за убиване на време и за пазар, особено при неблагоприятни климатични условия. Иначе за разходка на хубаво време, по-добре парк.
Емо (19 г.): Не харесвам моловете, ходя рядко там. Не харесвам особено и парковете, предпочитам да се разходя из природата, но ако трябва да избирам точно между тези двете, със сигурност бих избрал парковете.

5. Писмо или есемес?

Тя (67 г.): Писмо. Защото виждам почерка. Това ми разказва за емоциите и характера на пишещия.
Той (70 г.): Есемес. По-бързо и изчерпателно е.
Аз: И двете. Есемесът е удобен за кратка уговорка, а мейлът за "бюрокрация".
Той: Писмо. Защото мога да използвам неограничен брой букви. Мога да нарисувам нещо на листа и да се погрижа да бъде изпратено, без бутон, с помощта на пощата. А при получаване – разбира се, пак писмо. Почеркът нервно или спокойно се е разхождал, мислите са го бутали, съветвали са го... но стига. После го прибираш и когато ти се прииска, можеш да го пипнеш или смачкаш.
Мария (19 г.): Лятото за първи път получих писмо от някаква банка, беше вълнуващо. Общуването чрез есемеси също се практикува все по-рядко, но пък в сравнение с писмата, е доста по-лесно.
Емо (19 г.): Не пиша много писма, дори не знам кога съм писал за последен път. Есемеси почти не пиша вече, най-често използвам "Фейсбук" или "Вайбър".

6. Брак или не?

Тя (67 г.): Брак. Защото ангажиментът е по-голям.
Той (70 г.): Брак.Защото всеки носи отговорност към ангажимента си.
Аз: Брак. Защото съм старомодна и отговорна.
Той: Не. Защото няма значение. Не бракът задържа любовта. И все пак, ходи ми се на сватба, дори и на моята.
Мария (19 г.): Рано е да мисля за това. Някой ден може би да, ей така, заради самото изживяване.
Емо (19 г.): Не съм мислил по този въпрос, предполагам някой ден ще искам брак, но сега не.

6. Докато смъртта ни раздели или по-добре по-рано?

Тя (67 г.): Докато смъртта ни раздели. Защото съм моногамна.
Той (70 г.): Докато смъртта ни раздели. Защото, такъв е моя случай.
Аз: Докато смъртта ни раздели. Защото вярвам, че може.
Той: Докато смъртта ни раздели. Защото по-рано ми е рано.
Мария (19 г.): Докато смъртта ни раздели, ако обстоятелствата го позволяват и не е насилствено. Липсват ли желание, търпение или постоянство, по-добре по-рано.
Емо (19 г.): Ако намеря жената, която може да ме изтърпи, докато смъртта ни раздели, да, ако не, по-добре по-рано.

7. В обща спалня или в отделни?

Тя (67 г.): В обща. Да го чувам, че диша.
Той (70 г.): В обща. Така съм свикнал 48 години.
Аз: Може и в отделни. За да имаш усещането за огромно доверие, лично пространство и любопитство към партньора.
Той: В обща. Защото съм с нея.
Мария (19 г.): Обща спалня, тогава когато сте готови да я споделите.
Емо (19 г.): Рано ми е да имам обща спалня с някого, предпочитам да спя сам засега, но някой ден със сигурност ще бъде обща спалня.

9. "Добро утро" или "Лека нощ"?

Тя (67 г.):  И двете. Това е отношение.
Той (70 г.): В зависимост от настроението.
Аз: И двете. Въпрос на възпитание.
Той: "Добро утро". Защото цял ден ще сме будни и ще се гледаме, а в края на деня ще ѝ пожелая "Лека нощ".
Мария (19 г.): "Лека нощ", защото обичам нощта. Но и "добро утро", за да потръгне успешно новият ден.
Емо (19 г.): "Добро утро", защото всеки един ден е ново начало, а ако го започнеш добре, си преминал най-трудната част.

Пролет идва!

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.