На Бъдни вечер с голямото ми семейство играхме на една игра, която и вие познавате като "Въпрос или желание", но разработена по нов начин с листчета в един красив буркан. Много беше забавно и осмислящо семейната ни вечеря, но както и да е. На 15-годишния ми син му се падна въпрос: "Защо плачат жените?". Отговори: "Плачат от мъжете, когато ги имат и за мъжете, когато ги нямат". Независимо, че има и други причини, поради които жените следват импулса си да пролеят своите сълзи, приехме отговора му за достатъчно изчерпателен.

Няма да се задълбочавам повече по темата за плаченето, защото фокусът на тази рубрика са взаимоотношенията и в този контекст нямам какво да добавя към концепцията на моя тийнейджър.

Ще ви позабавлявам малко с това защо, кога и на какво се усмихваме? Кои спонтанно появили се усмивки ни карат да разберем, че сме готови за нови приключения, сякаш никога не е съществувала и една прокапала сълза? Кои усмивки са родени от копнеж и продължават да се смесват с тъгата по нещо недоизживяно, недосподелено или просто минало, докоснало ни и докато се усетим, си заминало...? Кога усмивката е чиста радост без никакъв подтекст? Кога подтекстът изригва в цялото ни същество и никаква цензура на разума не е в състояние да го спре?

Кога, точно както при сълзите, имаш нужда да се скриеш някъде, например в тоалетната, и да си се посмееш насаме? Може би ще споделя и за какво се смеем заедно с другите жени и с какво ни разсмиват мъжете? И разбира се, кога се усмихваме под завивките. Няма да издавам всички тайни. А само онези, които ми изнасят. Точно както е и при една от любимите ми женски усмивки – онази, която оставя загадка у мъжа какво ли ти е в главата...

Усмивката – загадка погрешно е възприемана като някаква тактика за привличане на по-голям интерес към нея. Независимо, че има такъв ефект. Точно обратното е. По-скоро е средство за обозначаване на граница, до която е позволен достъпът до личния й свят. Не е препоръчително да бъде преминавана, докато тя не реши. Може също да означава, че току-що й е хрумнало как да ви изненада приятно в някакъв момент. Не се опитвайте да я разгадавате. Само се молете да не направите някоя глупост заради която изненадата да ви се размине. Този съвет важи, когато си има работа с мъже. Когато тази усмивка се появи в разговор между жени, означава съвсем други неща.

Например, че току-що е открила, че знае нещо, което нейните приятелки все още не знаят и й е станало приятно от идеята, че има предимство. Не просто с мъжете, а със справянето с някое от безкрайните предизвикателства в женския свят, които включват много други неща – домакинската работа, отношенията с децата, професионалния живот. Дори знанието как да ползва сълзите умело. Не кога да ги сдържа, а да знае кога и как да ги изплаче, за да не си причини така нареченото "психично окисляване".

Усмивките, родени от копнеж, онези смесени с малко тъга, обикновено се появяват в моментите на преход. Когато имаме нужда да възстановим силите си след края на някакъв период и преди началото на нов цикъл в живота ни. По принцип големият цикъл на тези преходи е на всеки седем години. Но могат да се появят и във всеки един междинен етап на преход – напускане на семейството на родителите, без значение дали ще заживее сама или с партньор, по време на бременност, след раздяла или развод, в тийнейджърския период, някъде около 35-тата й годишнина, когато настъпва първият пик на истинската зрелост, около менопаузата, около периода на втория етап на подмладяване и пик на зрелостта.

Тази усмивка би могла да бъде едно постоянно състояние, когато жената започне да разбира тъканта на живота и стане негова пазителка. Това са едни благословени етапи, не случайно наричани "тайнства", по време на които сетивата ни за природата на нещата стават много изострени. Може да се появи желание за отглеждане на цветя, за прекарване на повече време сред природата, за свързване със стихиите, буквално. Всяко едно свързване предизвиква едновременно усмивки на щастие от преоткриването на собственото ни богатство, но и малко тъга по онова, с което вече трябва да се разделим поради естествения ред на нещата.

Преосмислянето на пътя, по който сме минали, също може да поразбуди някоя и друга стара рана, травма или просто осъзнаване на незряло отношение към самите себе си. В тези периоди сълзите са си съвсем уместни, за да се пречистим от всичко старо и ненужно. А усмивките от изпълнилото ни щастие са от безапелационната сила на новото "знам как", изострени от развитите сетива за красивото у нас самите и все по-ясното осъзнаване каква жена си ти и какъв е специфичният начин, по който изразяваш любовта, страстта, състраданието и грижата си за другите.

Ще завърша със спонтанните усмивки, които на нас самите ни подсказват, че сме готови за нови приключения, а по отношение на всяка пролята някога сълза или изпитана емоционална болка имат сякаш магическо размагнетизиращо въздействие. Познавате ги много добре. Това са усмивките "нищо не помня", чиста проба Алцхаймер. Усмивките в стил "победа на надеждата над опита". Появяват се самички, деликатно пробили път през стени от страхове и съпротиви, от цинизъм, маски и защити, за да ни дадат нова сила да обичаме, да се доверим на вътрешния си импулс да изпитваме и споделяме емоционалния си свят.

Могат да се появят от нечие докосване, при което осъзнаваш, че не искаш да се дръпнеш, а си по-склонен да се залепиш, от поглед, в който разчиташ "кодовете" на нечия сродна душа, от появата на сексуалната тръпка, с която в общи линии не можеш да спориш – тя не се пазари. Или я има, или я няма. Наричам я още "Усмивката - готов съм да бъда глупак". В този случай думата "глупак" не е обидна. Не случайно в картите Таро, "Глупакът" е първият аркан. Без това състояние на духа на практика никой не може да се отправи по пътя на личното си приключение. Тя е сигналната ракета, че каквото и да ти е минало през главата, отново си готов да се отдадеш безрезервно на радостта от живота.

Може би затова и около Нова Година това е една от най-често срещаните усмивки. Това е денят, в който се радваме един на друг, прегръщаме се наред, целуваме се, пожелаваме си най-прекрасни неща... би могло да се каже, че сме доверчиви в силата на новото начало до степен на идиотия. И това е добро. На човек му олеква от сериозност, от отговорност, от повинностите, които го въртят в безпощадния си ритъм, от това да държи нивото на собствената си интелигентност и мъдрост даже.

Това доверие във вътрешните фойерверки на Глупака в нас е една от най-големите радости в живота. Всяко ново влюбване в хора ми действа точно така. Като Нова Година. Глупакът е готов за ново приключение. Сякаш миналото е някакъв друг живот, който въобще не помни.

Весело посрещане на 2013 г. и нека приключенията бъдат вълнуващи и да създават нови митове, легенди и да предизвикват цялата палитра усмивки, за която ще продължа да разказвам моите приказки догодина...