Първо искам сърдечно да благодаря на хората, които ме нараниха, които злоупотребиха с доверието ми и ме предадоха.
Тези хора бяха целия ми живот и любовта и уважението, които изпитвах към тях, трудно биха били описани с прости думи.
Да... болката, която ми причиниха, беше силна и трудно преодолима, но беше урок и истинска промяна, към по-добър живот. Сега до мен имам истински хора, с истински чувства, хора които ме карат да се усмихвам, както никога досега.
Благодаря на семейството, на двете ми приятелки, които постоянно ми вдъхват кураж и показват любовта си. Благодаря на новите хора в живота си.
Благодаря на живота си, че е толкова пъстроцветен и ме учи на любов и признание.
Най-вече, искам да благодаря на себе си. Не като егоистичен човек, знаете все пак, че не обичаме ли себе си на първо място, хубавите неща трудно идват в живота ни. Благодарна съм на себе си, че успях да се справя с трудностите, злобата и лъжите, с лицемерието в хората.
Справих се с промяната и продължих напред, защото разбрах, че ако сами не си помогнем в трудните моменти и не разберем ли навреме, че първо трябва да вярваме на себе си, сме до там. Хора, вярваѝте предимно на себе си, сърцето и интуицията си.
Обичайте първо себе си и всички хора, които трябва да бъдат в живота ви, ще бъдат. Благодаря и на хората, които винаги са лъчезарни и усмихнати. Тези непознатите, които даряват от усмивките си...
Благодаря и на вас, че ви има и правите повечето хора щастливи без причина!
Писмото ни е изпратено от Цветина Иванова
Включете се и вие в нашата коледна игра и спечелете страхотни награди!
