Както вече писахме, София обедини творбите на четирима от най-изявените британски фотографи (Анди Уилшър, Тони Уолискрофт, Андрю Уитън и Пол Харис) в изложбата "Rock Voyeurs", която бе открита в арт заведението "Rossini" (ул. "Славянска" 17) на 23 май и ще остане там до 23 август. Ценителите пък ще имат шанс да закупят онлайн работи от селекцията лимитирани фотографии, подписани лично от авторите.

За мое щастие и искрено задоволство един от четиримата фотографи - Андрю Уитън - бе така любезен да отговори на няколкото ми въпроса специално за читателите на "Edna.bg".

* Андрю Уитън е един от най-ангажираните британски фотографи в сферата на музиката, рекламата и модата. Снимал е корици за списанията "NME" и "Q", за лейбълите "EMI", "Universal" и "Sony" и артисти и групи като Бионсе, "Оейзис" , "Тейк Дет", "Ю Ту", "Ла Ру" , Келийс", Снууп Дог и други.

- Защо решихте да се занимавате с фотография?
- Винаги съм изпитвал увлечение към фотографията – още от ранното си детство, но чак когато на 18-годишна възраст започнах обучението си в колеж по изкуства, осъзнах, че това би могло да се превърне и в моя професия. От колежа се отправих към университета, където придобих академична степен по фотография – а оттам нещата се подредиха по естествен път. След това се преместих в Лондон, само с няколко телефонни номера в джоба и с идеята да работя като фотоасистент. Там наистина успях да срещна и да си сътруднича с няколко чудесни фотографи. Започнах работа при небезизвестния фотограф Геред Манковиц и станах негов първи асистент. По това време научих страшно много неща и разбира се тогава се отвориха и доста врати за мен в музикалната индустрия.

- Кое е най-важното нещо за заснемането на една хубава снимка?
- Подготовката и чистото съзнание. Има наистина толкова много неща, за които трябва да мислиш по време на фотосесия. Ако не си внимателен, дори малките детайли могат да те прецакат – а за целта се нуждаете от ясна мисъл. Важно е да помните, че не е нужно да заснемете съвсем първото нещо, което ви мине през ума или погледа. Някои от най-добрите ми снимки всъщност са от последните кадри на цяла фотосесия. Чисто и просто, защото при портретните фотоси към финала на снимачния ден човек вече е по-отпуснат и е свикнал с вас и с дейността ви. С течение на времето осъзнаваш, че един кадър става наистина добър, когато вярваш на инстинкта си.

- Направили сте толкова много снимки на музиканти и групи, но има ли някои специален човек, който искате да застане пред обектива Ви?
- Обикновено при такъв въпрос се връщам назад във времето. Веднъж срещнах Джим Маршал по време на една негова изложба. Това беше малко преди той да почине и единственото нещо, което ми каза, беше: "Какво е усещането да си се родил 30 години по-късно, отколкото е трябвало?". Донякъде беше съвсем прав.

- Кое е най-странното място, на което сте правили снимка или цяла фотосесия?
- Веднъж пътувах от Детройт до Чикаго и просто правех снимки на този доста особен ландшафт в Америка. По пътя попаднах и на родния дом на Майкъл Джексън в град Гери, щата Индиана. Това се случи малко след неговата смърт, така че имаше и купища с бележки на фенове. И въпреки цялата истерия – то си беше едно спокойно място. Детройт като цяло събира най-много точки по скалата на "най-щурото място", на което съм бил.

- Ако трябваше да опишете живота си в една снимка, какво щяхте да включите в нея?
- Това е труден въпрос. Не съм сигурен дали изобщо съм в състояние да го направя. Сигурен съм, че и други фотографи биха се съгласили, че всичките снимки са като лексикон на живота и самата личност на фотографа. Странно е, че ще бъдем запомнени чрез снимките, които сме правили – защото, ако се замислите, ние просто документираме живота на другите. Аз самият доста рядко съм на дадена снимка и това ми харесва. Допада ми идеята, че оставям след себе си едно визуално наследство. Надявам се, че семейството ми и повечето хора ще смятат, че съм се справил добре.

- Какъв ще е следващият Ви професионален проект?
- Проектите идват накуп и с висока скорост, но като цяло навлизаме в сезона на фестивалите – така че през летните месеци ще се занимавам предимно с това. Имам и планирани пътувания до Париж и Ибиса. Но може би най-належащият ми ангажимент е свързан с фестивала "Даунлоуд" във Великобритания. Това е нещо, което определено ме вдъхновява да снимам. Обожавам драматургията и тълпата. Наистина се създава специална атмосфера, изпълнена с нажежени от страст музикални фенове.

- Коя е най-трудната и предизвикателна част от Вашата професия?
- Да съм далеч от вкъщи. Звучи доста простичко, но желанието да си по-наблизо до семейството си наистина те мотивира да си вършиш работата по-качествено и бързо. Аз съм относително непретенциозен човек, така че и повечето неща, които ми трябват, обикновено са с мен, което пък наистина ми помага.

- Коя е срещата, която е променила живота Ви?
- По отношение на работата, това трябва да е фотосесията ми с Флинт по време на една изложба. Това промени много неща за мен, а и срещнах ценен приятел в лицето на Стивън Кенеди в студио "Фюри". Той е един чудесен арт директор, който наистина ми помогна да израсна като артист и ми е предоставял прекрасни платформи, където да излагам творенията си. Тук трябва да спомена и другите талантливи фотографи, за които работех преди. Те са твърде много, за да ги изброя, но Геред Манковиц, за когото снимах дълги години, най-силно се откроява. Той ме въведе в собствения си фотографски свят и аз винаги ще съм благодарен за помощта и знанието, което ми предаде.

- Kакво харесвате да правите, когато не работите?
- Обичам просто да се мотая вкъщи с приятелката ми Кейти и с моята дъщеря Нев. Те са тези, които ме държат приземен и опазват разсъдъка ми. Много е трудно в нашата индустрия да съхраниш чиста перспективата си за живота, но ако има едно нещо, което съм научил, то е да се обграждам с добри хора и с тези, които обичам най-много.

* Повече снимки на Андрю Уитън можете да откриете ТУК.