Гледаме ги всяка седмица, слушаме ги, обичаме ги, гласуваме за тях, пеем с тях. 

Това е X Factor България!

Какво обаче се случва зад кулисите? Трудно ли е да бъдеш екс фактор, кой определя песните, които ще се пеят, кой се грижи за танците и наистина ли е толкова страшно да излезеш прърви на сцената?

Вижте какво отговориха най-любимите млади певци на България специално за Edna.bg. 

Как балансирате между работата/училището и репетициите?

Атанас Ловчинов: Сложен е балансът за нас работещите, защото ни разкъсва времето, в което сме на работа. Затова в дните, в които съм свободен от репетиции, се старая да наваксвам това, което е трябвало да свърша.  

Георги Бенчев: Трудно. Времето за работа е много малко и балансът е почти невъзможен. В моя случай е добре, че имам правилните хора до себе си и те се справят отлично и без мен.

Иво и Пламен: Трудно е, но на преден план са репетициите. В момента животът ни е X Factor.

Кристина Дончева: Аз лично балансирам много трудно. Взела съм си учебниците в София и когато имам свободно време, уча. Не съм ходила на училище от супер много време и даже ми липсва вече .

Мирян: Ангажиментите ни, свързани с предаването, са многобройни и рядко ни остава свободно време за нещо друго, но винаги е забавно, когато имаме креативни задачи от типа на LIP SYNC предизвикателствата, например, и можем да смесим работата с веселбата.

Невена: Въпреки че е трудно, съумявам да намирам време за всичко. В крайна сметка, смятам, че щом има желание, има и начин.

Славин: Почти е невъзможно. X Factor поглъща изцяло времето и енергията ти.

Траян: Много е трудно. Аз имам късмет, че моите преподаватели са разбрани.

Как ви възприемат съучениците/колегите ви?

Атанас Ловчинов: Колегите ми възприемат участието ми в Х Factor позитивно, подкрепят ме и поемат част от служебните ми задължения.

Георги Бенчев: Моите служители ми се радват и ме карат да им пея... понякога.

Кристина Дончева: Съучениците ми супер много се кефят и много ме подкрепят

Мирян: Винаги са щастливи и усмихнати покрай мен, радват се много с успехите ми и ме подкрепят супер много, за което съм изключително благодарен.

Невена: Когато един човек се държи естествено и е приятелски настроен, хората срещу него се държат по същия начин.

Траян: Страшно голяма подкрепа и разбиране. Малко се сърдят, че не им отделям време, но мисля, че ме разбират

Sweet 16: Все още не знам как ме възприемат съучениците ми, защото все още не съм ходила в училище. Но доколкото ги познавам, мисля, че се гордеят с мен и пускат смс-и.

По колко часа на ден репетирате?

Атанас Ловчинов: Всеки ден след работа, около час. Понякога и на работното място. Има къде да се отделя, за да не преча на другите около мен. В събота по 4-5 часа. С вокалните педагози в петък, събота и неделя, поне по 1 час

Георги Бенчев: Ако броим и тананикането под душа, около 3 часа на ден.

Иво и Пламен: Нямаме определени часове за репетиции, освен когато са с музикалния ни педагог. През останалото ни свободно време пеем, свирим и творим.

Мирян: Репетираме всеки ден, навсякъде и докато има глас. Като изпълнител без голяма вокална подготовка преди предаването, е доста трудно да науча песента за краткото време, което имаме, та затова и всяко свободно време прекарвам в репетиция

Невена: Репетирам във всеки един възможен момент, тъй като за мен музиката е моят живот

Славин: Обикновено репетираме по 1-2 часа, но понякога се налага да оставаме в студиото над 8 часа.

Траян: Понякога откарваме по 10 часа дори.

Sweet 16: Репетираме по 3 часа на ден с вокалния ни педагог и отделно 1 час в самостоятелна подготовка.

Менторите непрекъснато ли са с вас? Ако не, кой ви помага за подготовката на изпълненията?

Атанас Ловчинов: Менторите не са непрекъснато с нас. Идват, за да ни помагат в деня за репетиции с вокалните педагози и в студиото на постановъчни репетиции.

Георги Бенчев: Нашият ментор Любо се старае да отделя доста от свободното си време (което според мен не е никак много) и аз съм му изключително благодарен за това. Огромна подкрепа и помощ ми оказва Преслава Мръвкова, която е нашият вокален педагог.

Иво и Пламен: Нашият ментор Заки много рядко пропуска някоя наша репетиция и само когато знае, че песента вече е готова. Постоянно с нас е и нашият музикален педагог Пламен, който ни помага изключително много.

Мирян: Поради натоварения график на нашия ментор Мария, няма възможност да бъдем заедно на всяка репетиция, но за сметка на това се виждаме винаги или чуваме по скайп в процеса на работа, за да бъдем сигурни, че това, което правим, е правилно.

Траян: Ами специално моят ментор Мария е винаги до нас, когато има възможност… ако не сме с него, работим с музикалния педагог. А аз отделно работя и с преподавал в университета

Случва ли се да си повишавате тон на репетиции? Влизате ли в спор с менторите си или ги слушате внимателно? ;)

Иво и Пламен: Ние се вслушваме много в съветите на Заки и Пламен, така че между нас няма разногласия. За останалите категории не знаем, защото не сме присъствали на репетициите им. Когато се подготвяме заедно с останалите участници, нещата се получават много бързо и лесно

Кристина Дончева: Да се повишава тон? Не. При нас всичко е толкова спокойно и се получава много бързо.

Мирян: Никога не съм си позволявал да повишавам тон, на когото и да е от екипа. Мисля, че не е необходимо и каквито и проблеми да възникнат в процеса на работа, всички трудности се изглаждат чрез обсъждане и избиране на най-добрия вариант.

Невена: Саня винаги иска максималното от мен и за да го постигам, тя ми дава правилните насоки по правилния начин.

Траян: Ами нормално е като сме повечко хора, да има разногласия понякога, но като цяло има учудващо голяма дисциплина

Какво се случва зад кулисите, докато текат изпълнения на сцената?

Георги Бенчев: Веселба, шеги и закачки...

Иво и Пламен: Супер е яко. Коментираме, гледаме изпълненията и се надъхваме.

Кристина Дончева: Оооо, това е забавната част. Толкова се забавляваме и се подкрепяме. Плачем си заедно, смеем се заедно. Просто вече сме едно голямо семейство :)

Мирян: Обикновено вървим нервно напред-назад или се скупчваме пред мониторите и наблюдаваме представянето на някого. Много сме сплотени и се забавляваме много извън и на сцена.

Невена: Всеки един се вълнува за другия, както за себе си, защото макар и за кратко, станахме много близки.

Славин: Тонове шеги. Е, понякога има и притеснение и всички мълчим. Довършителни работи по грим и прическа. Снимане на глупави кадри как плачем или се радваме.

Траян: Ние станахме доста близки - с кого повече, с кого по малко. Но който и да пее, ние го подкрепяме и викаме за него определено

Sweet 16: Всички много се вълнуваме и гледаме изпълнението на човека, който е на сцената.

Гафове, които зрителите не сме видели?

Георги Бенчев: Гафовете обикновено стават на сцената и всички ги виждат и пада голям смях. За пример Алекс Раева, когато падна на сцената.

Иво и Пламен: Като има гаф, винаги е отразен по телевизията. Много ясно, винаги когато се съберем някъде с участниците, пада много смях и има гафове, които вече си ги запазваме за нас

Мирян: Много често се получават феномени, които не могат да бъдат предвидени. Спомням си на изпълнението си на Жокера, жената котка пречупи клетката, в която трябваше да бъде затворена и костюмът й се разкъса.

Но точно в такива моменти си пролича професионализмът на екипа. Момичето умело се прикри, а зрителите пред телевизорите, благодарение на умело избрани ъгли на камерата, не успяха да разберат за счупената клетка

Кой какъв ритуал си има преди да излезе?

Георги Бенчев: Всички преди да излезем на сцената имаме общ ритуал и това е Кирил Киров-Кико, който ни събира и ни надъхва като във филма „Смело сърце” всеки път.

Кристина Дончева: Аз оставам сама 5 минути преди да изляза на сцената и започвам да мисля само за това.

Траян: Моят ритуал е преди сцена да седна и да си събера мислите. Да се помоля и да си ударя две леки шамарчета за старт.

Наистина ли е най-страшно да излезеш пръв?

Атанас Ловчинов: За мен не.

Георги Бенчев: Досега не съм излизал пръв, мога да кажа какво е да излезеш последен...

Иво и Пламен: Не е най-страшно, но на нас не ни хареса много като бяхме първи. Тръпката минава много бързо и след това стоиш и чакаш зад кулисите .

Кристина Дончева: Оооо, да!

Мирян: Според мен определено има доста напрежение за тези излизащи първи, както и за тези, които излизат последни.

Невена: Вълнението е много по-голямо, когато си пръв на сцената, но за един артист е важно да се справи и с това.

Славин: Най-страшно е да излезеш последен, когато всички преди теб са се представили страхотно.

Траян: Зависи. За най-страшно не знам, но най-отговорно може би.

Гледате ли се после на запис? Обсъждате ли силните, слабите страни?

Атанас Ловчинов: Задължително гледам и обсъждаме със съпругата ми представянето.

Иво и Пламен: Всеки път. Доста сме критични относно изпълненията ни и винаги, след като го изгледаме, искаме пак да излезем на сцената и да го направим хиляди пъти по-яко.

Кристина Дончева: Гледам записи постоянно, но обсъждам само себе си .

Мирян: Винаги гледаме представянето си на връщане от лайфа, коментираме добри и лоши страни и се подкрепяме взаимно с положителни мисли.

Невена: Гледам се след всеки лайф, за да открия грешките и да ги поправя.

Славин: На мен ми е трудно да се гледам и понякога не го правя нито веднъж. Когато се случи обаче, винаги намирам грешките си и се опитвам да не повърна. Е, ако успея да не го направя, след това ги обсъждам с вокалния педагог.

Траян: Да, тази година журито има много градивна критика и когато ме критикуват, в повечето случаи е имало за какво и аз се опитвам да си взема поука

Вярно ли е предположението, че звукът на живо в залата и по телевизията е много различен? Понякога зрителите чуват фалшивини, които сякаш в залата остават незабелязани.

Атанас Ловчинов: По принцип звукът през телевизора е най-чист по отношение на качеството на звука. Предаването е телевизионно и затова може да има разминаване в качеството и затова усилията се насочват към добър звук през телевизора. Поради тази причина фалшиво пеене и грешки на изпълнителите се чуват много добре, докато в залата тези неща могат и да не се забележат. Затова и менторите имат слушалки и ги слагат, когато искат да са сигурни как пеят участниците.

Имат ли участниците глас при избирането на песента или каквото им се даде – това? Всъщност, кой и как избира песните?

Атанас Ловчинов: Принципно се избират от екип (муз.продуцент, вок. педагози, ментори), който подбира правилната песен, която да съответства на възможностите и на гласа на участника. Може и участникът да покаже желание или нежелание за избраната песен и след това се взима решение дали да се смени или да остане същата.

Георги Бенчев: Песните ни ги дават, но ако не си доволен от песента, може да говориш с вокалния педагог и ментора си и той, ако приеме доводите ти, винаги може да смени песента.

Славин: Песните се избират от съвета на старейшините, а именно най-възрастните в групата – муз. продуцент, ментора, вокалния педагог. В случай че изборът не ми харесва, се намесвам и аз с крясък. Накрая обаче винаги постигаме консенсус.

Траян: Песните се избират от много хора. Да, разбира се, че имаме глас и право на намеса в целия процес. Но като цяло са замесени доста хора в избирането, тъй като това е доста трудна задача.

Има ли по-високо от X factor в България всъщност?

Иво и Пламен: Със сигурност не. Това е най-професионалното предаване, с най-добрия екип, с най-доброто оборудване и мислим, че това всичко си личи.

Мирян: Според мен, всеки творец трябва да гледа напред в бъдещето и да търси следващото по-високо стъпало, за да надгражда себе си и творчеството си.

Невена: X Factor е най-гледаният и най-добрият формат, в който можеш да получиш реализация и да сбъднеш мечтата си.

Славин: Връх Мусала – 2925 м.

Траян: За мен на този етап от живота – не. 

* * * 

Тази вечер (24 декември), можете да гледате специалния коледен концерт на X Factor по Нова, точно в 20 часа.