Повечето от нас веднага ще свържат образите на Chef Борис Петров и Chef Жоро Иванов с участието им в първия сезон на телевизионното кулинарно риалити Lord of the Chefs. Ние, обаче, държим да ги представим през призмата на тяхното 20-годишно приятелство. Какво прави вкусът на храната незабравим, без да е намесена показността, и защо човек не може да има бъдеще там, където не е оставил история - ще разберем от двама души, за които работата нито за миг не се е превърнала в рутинно задължение за близо 30-годишния им опит на кулинарната сцена

Chef Борис Петров е почти 27 години в тази професия, а през 2000 г. заминава за Испания. Там работи при Chef Хавиер Саньол, който пък е завършил при Феран Адрия – един от най-добрите майстори в световната кулинария. През 2003 г. става част от екипа на известен ресторант в град Солоу, Тарагона, а година по-късно е поканен в тогавашния нов ресторант на Хавиер Саньол като главен готвач. Преди пет години се връща в България и започва работа в един от елитните столични ресторанти. В настоящия момент е и член на Контролния съвет на организацията "Евро-Ток" България (неправителствено сдружение, в което на доброволен принцип членуват едни от най-изявените майстори-готвачи в България, действащи за създаване на положителен имидж на българската кулинария по света и у нас).

Chef Жоро Иванов е президент на Евро-Ток България и вицепрезидент на "Евро-Ток" Европа. Завършил е Френския кулинарен институт в Ню Йорк. Седем години е работил като главен готвач в посолството на Република България в Рим, към българската мисия на Европейската комисия в Брюксел, в ООН, Ню Йорк. През 2008 г. е избран за почетен готвач на вече бившия президент на Република България Георги Първанов. Той е единственият българин, който е носител на две звезди "Мишлен", връчващи се за най-високо майсторство по международните кулинарни стандарти.

- Мислите ли, че българинът има отношение към храната, която консумира - и като вкус, и като начин на поднасяне?
Борис Петров: След дълги години, прекарани в чужбина, към края на 2007-ма окончателно се прибрах в България и бях потресен колко е занижено нивото в повечето ресторанти тук. Сякаш изпаднах в духовен колапс, но точно тогава пътищата ни с Жоро отново се пресякоха, за да се родят инициативи, свързани със здравословното хранене при децата, а също и разделянето на страната ни по кулинарни райони, което никой не беше правил до този момент. Така че споменатите явления красноречиво показват как все повече сънародници започват да оценяват важността на кулинарното изкуство.
Жоро Иванов: Аз се върнах в България през 2005-та и мога да заявя, че за изминалите 4-5 години наистина има революция в усета на българина относно храната, която консумира, а тези тенденции помагат и на нас като професионалисти, защото кулинарната общност в Европа ни приема все по-радушно.

- Ако трябва да впечатлите една жена, какво ще включите в менюто за нея?
Борис Петров: Задължително на масата ще присъстват шоколад и малини, гарнирани със стръкчета мента, а мои приятели химици ми довериха, че трите подправки, които действат най-възбуждащо на жените са куркума, джинджифил и канела.
Жоро Иванов: Дамите винаги ще си останат по-взискателната част по отношение на храната, а кулинарното предложение от мен за тях би включвало авокадо, ядки и риба тон.

- Кое е най-странното нещо, което сте опитвали и това, което никога не ви е било вкусно?
Борис Петров: Аз, например, си падам по сладка в комбинация със силни подправки като анасон, черен пипер, кардамон или дафинов лист. Иначе в личния ми черен списък на първо място поставям млякото с ориз, което вместо да ям, слагах в джоба си, когато бях малък.
Жоро Иванов: Преди не обичах грах, но вече знам как да си го приготвя и съм му фен, обаче няма да забравя, когато миналата година посетих ресторанта на мой колега в Брюксел. Там опитах нещо много просто, което оттук нататък ще се нареди в списъка с любимите ми блюда. Става въпрос за патладжан с джинджифил. Същият се нарязва предварително и се оставя за известно време, за да се оттече горчивата течност, след което пасираме и задушаваме зеленчука с въпросната подправка. Пробвайте тази рецепта и няма да сбъркате.

- Със сигурност сте приготяли специалитети за популярни лица. Имали ли сте куриозен случай с някого от тях?
Борис Петров: Готвил съм за шейха на Кувейт при визитата му у нас през 1989-та, както и на всички български президенти, избрани след демократичните промени. Аз не деля хората на известни и богати, а на такива, които имат отношение към храната.
Жоро Иванов: Няма да забравя задоволството на принц Чарлз, когато му приготвих трюфели, докато още работех в Брюксел.

- А пушенето променя ли вкусовите ни възприятия?
Борис Петров: Абсолютно, затова този навик много често осакатява усещането ни към храната, а ако е съчетан с яденето на едно и също ястие, нашите вкусови рецептори съвсем ще се притъпят. То е все едно постоянно да правиш секс с презерватив.

- Много посещавани са и кулинарните блогове. Какво мислите за тях?
Борис Петров: Всеки информационен канал, от който може да се научи нещо ново, е ценен източник, защото само с тренировка и практика готварските умения се развиват в правилната посока.

- Ако имате възможност да сготвите на когото си пожелаете, коя личност бихте избрали?
Борис Петров: Хемингуей, защото е бил страхотен бохем и доколкото съм запознат е имал сериозно отношение към храната като философия и култура.
Жоро Иванов: Аз бих приготвил ястие за Антъни Карем, който е един от основателите на съвременната кулинария. Той е бил част от хайлайфа на Париж и всички негови колеги са му носели творенията си, за да ги оцени и коригира, ако не са били приготвени както трябва. А от днешните популярни лица - с удоволствие бих поднесъл мой специалитет на Чарлийз Терон.

- Ястието без точната подправка е:
Борис Петров: Тъжно.
Жоро Иванов: Като блондинка без грим.

- Не мислите ли, че подрастващото поколение е закърмено с полуфабрикати и хамбургери и в бъдеще трудно би оценило онази част от кулинарното изкуство, която вие познавате?
Борис Петров: За целта е много важно още в най-ранна възраст да се възпитава добрият вкус към храната и това да се превърне в държавна политика.
Жоро Иванов: Ресторантите за бързо хранене са продукт на съвременното общество, в които хем получаваш евтина, хем и добре изглеждаща храна. От друга страна маркетинговата стратегия при тези вериги от заведения работи безотказно и децата непрекъснато биват примамвани с различни промоции, менюта и подаръци, което ги кара да се чувстват по-значими, а пристрастеността към нездравословните храни става все по-осезаема.

- Каква е рецептата ви за по-добър живот?
Борис Петров: Тази, в която присъства късметът.
Жоро Иванов: И аз споделям мнението на Борис, добавяйки и щипка щастие към онова, с което се занимаваме.