Остават броени часове до раздаването на най-престижните отличия в света на седмото изкуство - кинонаградите "Оскар". Те приковават пред малкия екран стотици милиони зрители на всякаква възраст и от всички континенти... всяка поредна година. Какво обаче ни е убягнало за тях?

В своята близо вековна история наградите "Оскар" всъщност не са раздавани само 3 пъти: през 1938 г. заради опустошително наводнение в Лос Анджелис; през 1968 г. - в памет на убития борец за човешки права и социално равенство Мартин Лутър Кинг; през 1981 г., когато президентът Роналд Рейгън е ранен при покушение. Забележете - церемонията не е прекъсвана дори по време на Втората световна война!

Но това съвсем не значи, че Холивуд е едно голямо, щастливо семейство - войната понякога се води тъкмо между реални роднини. През 1942 г. и двете сестри Джоан Фонтейн и Оливия де Хавиланд се борят за "Най-добра женска роля". Печели първата - за кино лентата на Алфред Хичкок "Подозрение". Тя обаче отказва да приеме поздравления от кака си Оливия. Причината - майка им винаги фаворизирала Де Хавиланд за сметка на Джоан. В течение на десетилетията враждата се изостряла и когато майката починала, Оливия дори не уведомила сестра си. За протокола ще отбележим, че ветеранките на Холивудското кино са все още живи и здрави: Оливия де Хавиланд е на 96, а Джоан Фонтейн - "едва" на 95.

Светът на киното обаче е еднакво ласкав и към другата крайност във възрастовия регистър - децата. Шърли Темпъл държи рекорда за най-млад притежател на "Оскар". През 1935 г. тя е едва 6-годишна, а статуетката е практически на половината на нейния собствен ръст. Днес легендарната Шърли Темпъл, запечатана в историята на седмото изкуство с прекрасните си руси къдрици, е на 84 - истинска Холивудска кралица!

Като стана дума за кралици - да изиграеш една от тях винаги е печеливш коз! Спомнете си за Катрин Хепбърн ("Лъвът през зимата") или Хелън Мирън ("Кралицата"). Въпреки това Кейт Бланшет - която е единствената актриса, номинирана два пъти за превъплъщението си в един и същи образ ("Елизабет" - 1998 г. и "Елизабет - Златният век" - 2007 г.) - не печели за ролята на кралица Елизабет I. Любопитно е обаче, че първия път (на церемонията през 1999-та) Бланшет губи заради Гуинет Полтроу - филмът е "Влюбеният Шекспир", а Джуди Денч взима статуетка за най-добра поддържаща актриса, забележете: отново в образа на кралица Елизабет I.

Объркахте ли се вече? Става и по-заплетено: когато все пак Кейт Бланшет печели "Оскар", той е за най-добра второстепенна роля, а превъплъщението й е в образа на дамата, която съвсем първа споменахме - Катрин Хепбърн (2005 г. - "Авиаторът").

Тази сплав от разнолик талант е всъщност съвършено типична за Холивуд. И ако носителите на "Оскар" се изстрелват право към небосклона със звездите, малцина са онези, които критиците наричат истински величия - това са носителите на т.нар. "квадратна корона", с 4-те най-ярки диаманта: "Оскар" (за кино), "Еми" (за телевизия), "Тони" (за театър), "Грами" (за музика). Едва 12 души в историята на тези награди са успели да ги заслужат до една. А ако изключите почетните призове (за цялостен принос) - като тези на Лайза Минели, Барбара Стрейзанд или Упи Голдбърг, остават дори само четирима: Хелън Хейс, Джон Гилгуд, Рита Морено и Одри Хепбърн.

Но, всъщност, забравете за надпреварата кой е изиграл най-добре ролята си... Много по-ожесточена е битката за това кой коя знаменитост ще облече - и с какво... Жените, разбира се, са основната "мишена" на топ дизайнерите. А там италианците са недостижими: помислете за Джорджо Армани и се сетете за Хелън Мирън; помислете за Валентино и се сетете за Джулия Робъртс и Кейт Бланшет; помислете за Версаче и се сетете за Анджелина Джоли; помислете за Гучи и се сетете за Чарлийз Терон...

И ако това са добрите попадения, за мнозина най-готината част от цялата церемония е злословенето по адрес на най-лошо облечените знаменитости. Критиците посочват като бележити примери певицата Бьорк, която през 2001 г. "долетя" с лебед около шията. Преди това "злите езици" възроптаваха сценичната поява на неподражаемата Шер, която прибра статуетката за най-добра актриса през 1988 г. за филма "Лунатици", облечена в нещо средно между войнствени одежди и костюм на вариететна шоугърла. Две години по-късно всички пък коментираха Деми Мур - тогава тя собственоръчно си бе изработила дреха, наподобяваща драперия, наметната небрежно върху колоездачески шорти... Модните естети бяха скандализирани!

Скандалите всъщност са неразделна част от церемонията по раздаване на "Оскар"-ите. Най-известният от тях обаче си остава онзи, когато легендарният Марлон Брандо бойкотира филмовите отличия и не прибира трофея си за най-добър актьор в епохалната лента "Кръстникът", а вместо това на сцената излиза представителка на местното американско население, която заклеймява начина, по който Холивуд обрисува индианците от племето "Апачи". След това Академията по филмово изкуство забранява "пълномощници" да се явяват на сцената от името на отличените звезди.

Заради тази обостреност към социалната психология през 1970 г. "Среднощен каубой" с Джон Войт и Дъстин Хофман пък става първата и единствена и до този момент лента, забранена за непълнолетни, която печели почетния приз - и то за най-добър филм на годината. Той разказва историята на наивна мъжка проститутка, която се бори за оцеляването си по улиците на Ню Йорк. Само година по-рано мюзикълът "Оливър!" по класическия роман на Чарлз Дикенс отново ни въвлича в улични приключения - само че на едноименното сираче. Това пък се превръща в първата лента, разрешена за всички възрасти, насочена най-вече към децата, удостоена с "Оскар".

Този последен пример, както и илюстрациите по-горе, ярко свидетелстват защо седмото изкуство не спира да ни вълнува, впечатлява, натъжава, провокира... както и защо Холивуд си остава най-могъщата фабрика както за кошмари, така и за мечти...

А кои са вашите фаворити за тазгодишните "Оскар"-и?