На 20 март Слънцето пъргаво и победоносно навлезе в знака Овен, пръскайки наоколо пролет, жизненост, спонтанност и обновление. Овен е първият знак от зодиака и затова с бликащата енергия на огнената стихия бележи ново начало. Старият цикъл се е извъртял, уроците са асимилирани, каквото е трябвало, е отмряло, а на негово място се заражда новото. Малко семенце покълва.

Знакът на Овена се свързва с архетипа на детето, на puer aeternus, вечното момче. Наблюдава се понякога при силен акцент върху огнени знаци в хороскопа, при Марс или огнено Слънце в труден контакт с тежки планети, особено Сатурн, Уран и Нептун, при слабо изразен Сатурн.

Комплексът на вечното момче се констелира в психиката на мъже, при които бащата е отсъстващ емоционално или физически, а майката е твърде обемащ образ в живота им. За типа puer aeternus и неговите проявления може да се говори много, но най-ключовото за тези хора е, че не са успели да направят здравословен преход от фантазния и магичен свят на детството към реалността на зрелия човек с нейните ограничения, отговорности и изисквания.

Вечните момчета ги разпознаваме в непоправимите мечтатели, които отказват да се обвържат с човек, дете или работа, но се научават да печелят другите с чар и харизма, намирайки си (финансови) благодетели. Благодетелите са обекти, върху които puer aeternus проектира образа на бащата, който никога не е имал. За него те са родителски фигури, чрез които понякога несъзнателно отмъщава на баща си, като харчи състоянията им.

Откриваме вечни момчета сред любителите на нестандартни професии, които дават на човека възможност да бяга от реалността – много често те стават пилоти, пътешественици, вечни студенти, луди учени, артисти, или се захващат с екстремни спортове.

Сатурн, заземяващият принцип на реалността, чрез който се въплъщаваме в битието на тази планета и на това време, не е достатъчно балансиран в хороскопите на вечните момчета. Чувството за сигурност, което изграждаме в себе си чрез взаимоотношението с достатъчно добри родители, е компрометирано. Стабилност, трайност и чувство за отговорност са терра инкогнита за нереализираното сатурново качество на puer aeternus.

Сатурн е свързан с архетипа на senex – мъдрия или злокобен старец, старото, традицията, закона, рестрикцията. Senex е сянката на вечното момче. Затова и вечното момче се сблъсква с нея под формата на санкции.

За вечното момче е трудно да се ангажира и обвърже. Той постоянно търси перфектния и могъщ образ на майката, която е имал или нямал, но никога не може да го открие в земната жена от плът и кръв, която първоначално е новото обещание за рай, но много скоро спихва до досадните недостатъци на човешкото си светлосенчесто несъвършенство. Нерядко онова, което му пречи да установи дълбока и трайна връзка с жена, е вината, която несъзнателно изпитва към мама, изневерявайки ѝ с друга, както и фактът, че той просто не познава такъв модел на свързване на личност с личност.

И така puer aeternus намира завинаги временна утеха в безотказните си завоевания на любовник нощ след нощ, изживявайки поне за миг вълшебния рай на божественото единение с богинята.

Има едно твърде вълнуващо вечно момче в човешката история –  венецианецът Джакомо Казанова. Роден е под знака Овен на 2 април 1725 г. в семейството на актьори. По онова време Венеция процъфтявала като европейската столица на разгула, управлявана от политически и религиозни консерватори, толериращи социалните пороци и насърчаващи туризма. Венеция се славела с хазарта, сладострастията, карнавала, вертепите и красивите куртизанки.

Казанова бързо се възползвал от възможностите на града, които търсела неговата младежка природа. А ето как се формирала тя.

Той бил отгледан от баба си. Майка му била твърде ангажирана с актьорската си професия и пътувала много с трупата. Баща му починал, когато бил на 8 години – точно тогава Възрастовата точка в хороскопа му била в съвпад с Луната му в Стрелец. Луната е символ на най-съкровените емоционални преживявания в детството. Луната в Стрелец във втори дом в трудно отношение с Юпитер, Марс и Уран вероятно е оставила в емоционалната му памет убеждението, че за да не бъдеш изоставен, трябва да си неуловим, необременен и неустоим; че за да се чувстваш ценен, трябва да имаш много и то да идва от псевдо-бащите благодетели или по друг лесен начин като хазарта.

Хазарта, удоволствията, съблазняването, безчетните любовни истории и скандали, както и творчеството, са в 5-ти дом, а последният в хороскопа на Казанова е твърде населен. Там се намират Юпитер, Марс, Венера и Меркурий в изплъзващия се, омаен, ефирен и креативен знак Риби. Конфликтният контакт на планетите в 5-ти дом с Луната му във 2-ри дом на ценностите и притежанията неведнъж се проявява в живота му като добри печалби от залагания и лотарии, но неспособност да задържи спечеленото и изпадане в редица дългове – сякаш за него имането е било равносилно на отнемане и последващо нямане – както най-скъпото някога му е било отнето, родителите.

Дълговете и непрестанните скандали му печелили врагове, в това число и Инквизицията и други висшестоящи фигури, които го прогонвали. Те с лекота влизали в ролята на санкция и рестрикция в живота на Казанова. След като сам не можел да си ги налага, те се манифестирали като сянката на senex, който дисциплинирал puer aeternus.

От своите съвременници Казанова бива определян като забележителна личност с богат интелект и житейско любопитство. Със своята автобиография той се явява един от най-изтъкнатите хроникьори на своята епоха. Да, той притежавал редица таланти – пишел, оставяйки зад гърба си над 20 произведения, в това число есета и пиеси; играел, танцувал, свирел на цигулка. Пробвал се като адвокат, духовник, офицер, цигулар, сводник, бизнесмен, дипломат, шпионин, политик, медик, математик, социален философ, кабалист. С пълен 5-ти дом в Риби, с тъмния Плутон в 11-ти дом на организациите като масонската, в която членувал, с измамния Нептун в 8-ми дом на манипулациите, не е изненада, че Казанова бил привлечен към тайни организации, шпионски поръчки и други сенчести дела, които обаче му носели добри доходи.

След поредния венециански скандал, авантюристичната му природа му навлякла  изгнание, по време на което обиколил цяла Европа, оставяйки цветни неудобни следи сред висшите кръгове на обществото. Преобръщал нравите и установените обичаи с главата надолу в духа на изгряващия Уран в Скорпион, който бележи живота му с безпокойство, непостоянство, крайности, а личността му с нестандартност.

Казанова бил горд и честолюбив – както подобавало на Овен. Негови съвременници споделяли, че бил щедър, но малката обида го преобразявала в зъл и отмъстителен човек. Гневял се лесно и не обичал да му противоречат. Луната му в предизвикателен контакт с Марс вероятно му създавала проблеми с овладяването на вътрешната агресия. Марс все пак се намира в Риби, което го прави по-скоро пасивно или вербално, и съвсем нефизически агресивен. А който не го поздравявал на улицата, се превръщал в негов заклет враг.

Той сякаш успял в рамките на живота си да реализира частичка от всичките си заложени потенциали, без да довежда до краен завършек нито един от тях. Но както казахме, Сатурн е силата, която дава постоянство, упорство и трайност, а в картата на вечното момче Казанова тази планета е най-слабо аспектирана, интерсептирана е и се намира в най-ниската енергийна позиция на 3-ти дом – тоест сатурновото качество съвсем не е било добре интегрирано.

Все пак в годините на своята старост, на възрастта на senex, Казанова сяда да пише мемоарите си. Трети дом е житейската сфера на комуникацията, словото и писането. Благодарение на откровените, обширни и щедри хроники на Казанова, в днешно време имаме жива, искряща и бълбукаща картина на живота във Венеция от 18 век, както и на неговия собствен, който иначе вероятно щеше да потъне в забвение. Изглежда накрая успява да помири напрежението между диадата puer aeternus и senex в синтеза на своя автобиографичен труд.