Плутон е богът на подземния свят. Той е римското съответствие на древногръцкия Хадес – владетеля в царството на мъртвите, земята на сенките.

В астрологията управлява всичко, което е скрито, тъмно, подмолно. Силите на тази най-отдалечена от Слънцето планета са свързани с дълбоките пластове на несъзнаваното, където се съдържат както колективните, така и индивидуалните страхове, табута, демони, комплекси – въобще всичко, което отказваме да допуснем до светлината на съзнателната представа за себе си, отцепваме го, отричаме го, подтискаме го и се преструваме, че не съществува.

То обаче продължава да има свой собствен живот в психиката ни и ни владее под формата на психосоматика, заболявания, мания за контрол или величие, властови комплекс, житейски кризи и какви ли още не преживявания, които ни разтърсват, та дано се събудим.

Плутон се проявява в живота ни и чрез срещите със смъртта, пред които ни изправя – срещи, често преживявани от нас като насилствени, понеже не знаем, че някога са били избор на душите ни в името на развитието и израстването ни (не че имам доказателство, но така ми е приятно да вярвам).

Смъртта има най-различни измерения. Доминираща житейска тема е в живота на хората, които притежават в рождените си карти силен акцент върху Плутон или знака, управляван от него – Скорпион.

Смъртта ги връхлита, като рано ги изправя пред загуба на близък, но често възприема и формата на раздели, материални загуби, съкрушителни житейски обрати, след които човек се чуди как е оцелял. Но и вече съвсем не е същият след цунамито.

Плутон е трансформираща сила, която помита всичко излишно, всяка жалка светска привидност, в която сме се вкопчили, понеже сме вярвали, че ни дава чувство за сигурност – семейно положение, обществен статус, емоционална зависимост, модел на взаимоотношения, материални придобивки. И понеже в природата на човека е да изпада в инертност, да вдълбава в земята крака и да фиксира поглед в една гледна точка, загубвайки перспектива, на Плутон му се налага да го разтърси, да му отнеме всичко, с което се е идентифицирал, така че да не му остане никаква друга възможност, освен да се свърже с вътрешния водач, изконната вселенска мъдрост, божествената искра в себе си. Да се идентифицира с Висшия Аз, с онова, което е непреходно, вечно и цялостно. Защото всичко друго е вятър и мъгла.

По време на "плутонов" житейски период се сблъскваме с най-тъмното в себе си, запознаваме се с черти, които не сме предполагали, че са част от неосветения вътрешен пейзаж – ярост, гняв, ревност, злоба, завист, страх, сладострастие – твърде дълго сме влагали колосални количества енергия, за да ги крием "вдън гори тилилейски". Плутон освобождава тази ядрена мощ и нерядко пораженията са неописуеми, но само след като сринем до основи фалшивия образ за себе си и живота си, можем да започнем да градим по-високата октава на онова, което можем да бъдем.

Плутон ни трансформира и ни прави зрели личности, жизнени духове, интегрирали и светлото, и тъмното, за да се превърнем в съзнателни, обемни, многоизмерни същества, които излъчват себе си в света от вътрешния си духовен център.

Тежко и страшно звучат думите, изречени по адрес на тази малка Планета. Трудно се говори за нея, малцина се разделят доброволно с дълго отглеждани, вкаменени себепредстави. Любопитно е, че през 2006 г. учените я понижиха в категорията планета-джудже – да, обикновено се опитваме да омаловажим онова, което ни плаши.

Домът, в който се намира Плутон в хороскопа, посочва онази житейска сфера, за чиито теми сме най-слабо съзнателни. Там витаят духове, а под привидно здравата й почва лежи блатистото царство на сенките. Кризите и трансформационните процеси са неизбежни, но и последващата сила и духовна мощ – награда.

Хората с изявен Плутон в рождените карти могат да бъдат изключително проницателни. Преминали през собствения вътрешен ад, те притежават сетива за несъзнаваните мотивации на другите. Затова от тях стават уникални психотерапевти и лечители – водачи на душите през долната земя, откъдето могат да ги изведат за нов живот.

Плутонианецът може както да те сравни със земята, така и да те въздигне.

Такива личности умеят да докосват и да въздействат, защото владеят тайния език на вътрешния мит на масите, и от тях стават умели политици – за добро или зло зависи от посоката, в която тази сила ще се насочи.