Милена Вълканова
В хилядолетната си история астрологията има своите възходи и падения.
В древния Рим съдбата ѝ минава през зашеметяващи амплитуди от най-нисшата позиция на заигравка за простолюдието до фактор в политическото управление на империята.
Към края на 3 в.пр.н.е. римският културен живот е доминиран от гръцкото наследство, като модни фаворити са драмата и литературата, а астрологията се промъква инкогнито чрез гадатели, шарлатани и сребролюбци сред народните маси.
Не след дълго обаче римската интелигенция, завладяна от астрономията - по онова време синонимна с астрологията - започнала да се запознава все по-усърдно с гръцките постижения в тази област.
Между другото Платон използвал само термина астрономия, а Аристотел - астрология.
Дори великият скептик Цицерон дотолкова бил заинтригуван от астрологията и я приел на сериозно, че си позволил да я коментира в трактата си “За гадаенето”, разказвайки, че в звездния пояс, наричан от гърците зодиак, има сили, които въздействат върху небесата по различни начини в зависимост от звездата, която се намира в даден негов отрязък.
Цицерон дава едно кратко описание на астрологията и разбирането на древните римляни за нея. Например, той казва, че рожденият знак е асцендентът.
Едва през 20-и век слънчевият знак започва да се разглежда в популярната вестникарска астрология като зодиакалния или рождения знак на човека. Но като цяло астрологията по това време не се радвала на особена подкрепа.
Сенаторът Катон, който пръв започнал да пише проза на латински език, издал предупреждение срещу шарлатани астролози и гадатели, които нахлували в града в търсене на богатство и се подвизавали сред различните култове, превзели Рим по онова време - на Асклепий, Кибела, Митра, Бакхус, Изида. Същевременно обаче тези култове допринесли и за пораждането на сериозен интерес към астрологията.
А шарлатаните така и не успели да загасят влиянието, което познанията на гръцките астрономи имали сред римските мислители. През 212 г.пр.н.е. Марк Клавдий Марцел завладява Сиракуза и се връща от там с великолепен модел на небесната сфера, намерен в къщата на Архимед, който бил убит при обсадата. Тази сфера се радвала на дълбока почит и била използвана, а римската интелигенция била подложена на натиск да прояви внимание към теорията за въздействието на планетите върху човешкото поведение.
Но Цицерон останал непоклатим скептик. Дори век по-рано гръцкият философ и посланик в Рим Карнеад, оглавил академията на Платон, ревностно опровергавал астрологията, като твърдял, че тя не може да работи, тъй като очевидно люде, родени в един и същ момент имат съвсем различни съдби, а други пък, които са родени в коренно различни дни, се случва да умрат едновременно. Освен това хора от различни раси, страни и култури имали съвсем различни съдби, независимо, че са родени в един и същ момент.
Очевидно Карнеад е пропуснал да отчете факта, че разликите в мястото на раждане ще дадат отклонения в един важен параметър за построяване на рождената карта, а именно географските координати.
Освен това всяка точка от земното кълбо е белязана от собствен генетичен фон, обичаи, история и социални порядки - те ще оформят уникалния съд, в който да се поместят и канализират енергиите на рождената карта.
Родените в един ден хора ще споделят сходни теми и задачи в живота си, но проявленията като събитийност и съдба ще бъдат различни.
Опроверженията на Каренад били прегърнати сляпо и от св. Августин и макар да не звучали убедително, те били сензация в древния Рим като реакция срещу някои доста фаталистични астролози.
През 139 г.пр.н.е съображенията на Карнеад били използвани като повод от Рим да се изгонят всички астролози, понеже те били потенциална заплаха за реда в града. Тези опасения се потвърдили, когато пет години по-късно Сицилия преживяла две поредни робски въстания, водени от астролози - първият бил самозванец, но вторият на име Салвий вярвал, че му било писано да стане крал на Сицилия. За зла участ обаче бил убит от самия консул Маний Аквилий в ръкопашен бой.
Първият официално признат астролог в древен Рим бил преторът Публий Нигидий Фигул. Той се радвал на почит, създал първата римска астрологическа школа и дори издал няколко книги по астрономия, предсказания и метеорология. По онова време обкръжението на Публий се ангажирало с установяването на рождената карта на Рим и на неговия основател Ромул.
Постепенно групата на скептиците изтънявала, но Цицерон оставал непоклатим, макар да бил приятел с Фигул.
Юлий Цезар не вярвал в астрологията, но я използвал, за да владее масите, като избрал за свой символ Телеца и понеже се вярвало, че императорът бил от венерино потекло, успявал да печели ентусиазма на войниците си.
Неговият наследник Октавиан Август обаче посещавал известен местен астролог, Теоген. Още щом видял картата на младия ученик Октавиан, астрологът се хвърлил в нозете на бъдещия император, който насетне станал заклет последовател на астрологията и убеден в своята съдба, наредил да изсекат сребърни монети с образа на Козирога, под чийто знак бил роден. Всъщност той много добре осъзнал силата на астрологията за управление на масите. Особено след появата на комета в деня на смъртта на Цезар през 44 г.пр.н.е.
Витиеватата съдба на астрологията продължава, но следващия месец ще ви разкажа някои прелюбопитни истории с астролози.
Още по темата:
Планетата, която изгрява, е богът, който ти помага
Сатурн или как се шлифоват диаманти
Гласът на Меркурий и гърлената чакра
В търсене на Нептун в хороскопа
Венера в Edna женска астрологична карта
