Само визуално дори рождената ѝ карта е драматична и пронизваща.

През 1939 година тя пише на свой приятел: "Пия, защото искам да удавя тъгата си. Но за беда тя се научи да плува".

Животът ѝ е белязан от болка още на стартовата права. На шест години заболява от детски паралич, който оставя трайни следи върху тялото и душата ѝ.

На 18 години се оказва в епицентъра на зловеща катастрофа – в тролея, с който пътува, се врязва трамвай. Натрошени са целият ѝ таз и краката ѝ, а перило се врязва в коремa ѝ, разкъсвайки матката и засягайки гръбначния стълб. 

Тя се казва Фрида Кало – най-великата мексиканска художничка, за която страданието се превръща в извор на творчество, а картините ѝ са епитом на автентичната, оголената, негримираната женска болка.

Ражда се на 6 юли 1907 г. под знака Рак. Всичките планети в хороскопа ѝ са над хоризонта, с изключение на съвпада Уран-Марс, който се спуска като стрела към 5-ти дом от опозиция със Слънцето и Нептун. "Стрелата", която я пронизва по време на бедствието с трамвая...

5-ти дом е житейската сфера на романтиката, любовните афери, творчеството и децата. Фрида, като верен представител на слънчевия си знак Рак, копнее да има деца, но поради пораженията от катастрофата, трите ѝ опита завършват със спонтанен аборт. За да се справи със загубата, рисува, раждайки себе си всеки път наново.

Смъртта, болката, раните – физически и психически – са основни теми в картините ѝ. Само воден знак, и то кардинален като Рак, може да достигне до същината на вътрешния катаклизъм и да я използва като гориво за собственото си оцеляване, показвайки и на другите, че е страшно, но не е невъзможно, и че най-вече е красиво, смислено и пълно.

 "Рисуването ми носи посланието на болката. То прави живота ми пълноценен", споделя Фрида.

Определят изкуството ѝ като наивно, смесица от реализъм, сюрреализъм, символизъм и мексикански фолклор. Истината е, че то е огледало на душата ѝ, а в царството на душата няма остро изсечени форми, няма категорични определения. Нейните картини са своеобразни, неповторими и разпознаваеми. В тях тя се разголва, разказвайки най-интимните и болезнени истории на вътрешния живот – на детето, жената, майката, съпругата, които носи в себе си и на които символ в рождената карта, е Луната.

Луната на Фрида е разположена най-високо горе в хороскопа, в 10-ти дом на професионалната, житейската и личностната реализация. Пред обществеността на показ и видимо е онова, което носим в 10-ти дом. При Фрида това е нощното светило, душата ѝ с нейната дръзка откровеност, в която не една жена се разпознава.

Открояващият се дует на Марс-Уран в 5-ти дом на хороскопа ѝ оставя своя отпечатък върху цялостната ѝ личност и съдба, освен с трите спонтанни аборта, с духа на революционност, непримиримост, неконвенционалност. Тя е сред най-любимите икони на феминизма, макар че нищо преднамерено не е правила в тази посока, просто е била себе си, пръскайки багри и извръщайки погледи с пъстрите си мексикански дрехи, с цветята в косите си, със сключените вежди и мъха над устните – нищо от това не е било в модния кодекс на 30-те години.

Фрида е свободна жена. Тя е обаятелна, жадна за живот, страстна и непримирима. Страданията ѝ я повдигат и навярно ѝ напомнят всеки миг, че животът е кратък и тя трябва да черпи с пълни шепи, надмогвайки емоционалната зависимост на Рака и откривайки смисъл след загубите в собствените си търсения.

С нейния любим – големия мексикански художник, 20-години по-възрастния Диего Ривера – ги свързва голяма и бурна любов, наситена с изневери и същевременно с доживотна вярност. Тази връзка научава Фрида да бъде по-самостоятелна и независима, да се уповава на себе си и да не вижда в дистанцията апокалипсис, а свое собствено пространство.

Точно когато възрастовата ѝ точка прави съвпад с Марс-Уран, тя открива, че Диего ѝ изневерява със сестра ѝ Кристина. Това я съкрушава, развеждат се, на следващата година пак сключват брак, но вече решават да си дават повече лична свобода.

Скандализиращото понякога качество на дуета Марс-Уран в 5-ти дом се проявява в експериментите на Фрида в любовния ѝ живот – споделя леглото си както с мъже, така и с жени. Няма предразсъдъци. Но не само – тя е революционер, който симпатизира на мексиканската революция. Помни изстрелите от 1910-та, когато е на 3 годинки, а Възрастовата точка в рождената ѝ карти прави тригон към Марс-Уран. Революцията остава в нейното съзнание като форма на себеидентификация, която по-късно намира израз във връзката ѝ с руския революционер, преследван от Сталин, Леон Троцки.

Редица видни нейни съвременници са завладени от митичната ѝ и драматична женска сила, отразена в съвпада ѝ Венера-Плутон, както и от гордия дух на асцендента ѝ Лъв и от харизматичността на Слънцето ѝ в съвпад с Нептун. Наричат я ловец на знаменитости, с част от които е приятелка, но с други е любовница – мексиканският художник Давид Сикейрос, революционерът Троцки, фотографката Тина Модити, милионерът Нелсън Рокфелер, Пикасо, Василий Кандински, Марсел Дюшамп, Пол Елюар, Андре Бретон и Макс Ернст.

Но най-великата любов в живота ѝ, най-добрият учител в колекционирането на любовни трофеи, нейно вдъхновение и другар до края, си остава художникът стенописец Диего Ривера.