Ако разлистим страниците на световната история, ще установим, че астрологията винаги е присъствала.

И не само – тя е била религиозната и културно-философската канава, в която се е втъкавало развитието на цивилизацията ни.

В зората ѝ астрологията, астрономията, философията, религията, медицината са били едно всеобхватно цяло. В древността народите са определяли ежедневието и ритуалните си практики по движението на звездите и в синхрон с тях. По време на римската империя астролозите са държали в ръцете си животите на императорите.

Както видяхме, астрологията възниква още щом човекът вдига взор нагоре и нощното небе затрептява като жива митологична плът, разказваща приказки за колективната ни история, за делата ни човешки, светски и духовни. Чрез астрологията нашите предци са се опитвали да организират космоса и битието си, да въведат ред и осъзнатост в хаоса, който ги заобикалял. Те забелязали циклите във времето и взаимоотношенията между планетите в пространството. И така намерили опорна точка.

Давам си сметка, че съществуват и по-езотерични теории за произхода на астрологията.

Тя е била подарена на човечеството от боговете или от извънземни благодетели преди стотици хиляди години. Напълно е възможно също така да сме я наследили като съхранени остатъци познание от изгубената цивилизация на Атлантида. Отворена съм и за подобни неконвенционални хипотези, но това, с което разполагаме като свидетелства, е по-земно и вероятно не би противоречало на бъдещи потвърждения за мистичния генезис на звездната наука. Освен това, не смятам, че е по-малоценно от тях, защото е плод на взаимодействието между духа на човека и anima mundi, душата на света, душата на вселената – и двете са живи, вибриращи и развиващи се. Чрез нас.

Астрологията на примитивните пещерни култури, за която говорихме вече, е много зачатъчна и първична нейна форма – протоастрология. Но такава, каквато я познаваме днес, тя възниква преди около 7 хиляди години в Месопотамия, в плодородните земи между реките Тигър и Ефрат. Там се основават първите жречески градове-държави.

Древните шумери, които са най-древната цивилизация, населявала Междуречието, записвали своите познания и умозрения на глинени плочки, върху които са описани и звездобройствата им – те правели щателни и продължителни наблюдения на нощния небосвод и внимателно записвали всичко, наблюдавайки как онова, което произхождало горе, се отразявало на онова, което се случвало долу. Емпирическият им опит ги навел на убеждението, че сходни планетни конфигурации, които те наричали омени, тоест предзнаменования, предизвиквали подобни по качество политически или природни събития на земята.

Един омен звучал така: “Ако на 15-ия ден от месеца пълната луна се вижда заедно със слънцето, могъщият враг ще вдигне оръжие срещу страната... На 15-тия ден пълната луна бе видяна заедно със слънцето. Нека царят узнае това и го има предвид.”

В онези далечни времена хороскопната астрология все още не съществувала. Съдбата на индивида била подчинена на колективната и не била чак от такова голямо значение, че да се занимават звездите с нея.

Най-старият известен хороскоп на човек датира от 29 април 410 г. пр .н. е. Той гласи:

1.  Месец (?) Нощ (?) На (?) 14 (?)…
2.   Син Шума –Азур, син на Шумаидина, потомък на Декс беше роден.
3. По това време Луната беше под "Рога" на Скорпиона
4. Юпитер в Риби, Венера
5. В Телец, Сатурн в Рак
6. Марс в Близнаци, Меркурий, който бил залязъл (за последен път), бил (все още) във (видимост)
7. и т. н.

Първите астролози били жреците в храмовете на вавилонските, акадските и асирийските богове. Най-вещи в тези окултни дела били халдеите – семитско племе, утвърдило властта си в древен Вавилон. Халдея дотолкова се прочула с талантливите си астролози, че името ѝ станало нарицателно за Вавилон, а халдеи – за астролози.

Тя ни е оставила в наследство дванадесетте знака на зодиака и разделението на слънчевата еклиптика на дванадесет 30-градусови отсека. Имената на боговете, съответно на планетите и характеристиките им, се раждат в Месопотамия. Те се видоизменят в различните култури и езици, но винаги се запазва непроменено смислово ядро. Така в гръцката епоха вавилонският бог на войната Нергал става Арес, а в римско време Арес става Марс. Ищар се превръща в Афродита и Венера, губи войнствената си природа, но запазва покровителството си върху любовта. Дните на седмицата в днешно време са запазили имената на седемте богове-планети.

През елинистичния период месопотамската астрология бързо се разпространява из цялото Средиземноморие. През 280 г. пр. н. е. вавилонският жрец на бог Мардук на име Берос основава астрологическа школа на гръцкия остров Кос. Той е първият астролог, известен в историята. Говори се, че толкова впечатлил атиняните с прогнозите си, че му дарили статуя със златен език. Нищо от писанията му не е останало, но много е било споменавано и почитано от древногръцки и древноримски философи.