Идва ред да почетем преминаването на Слънцето в Дева и да надникнем зад астрологическата завеса на някой виден представител на знака. На 23 август дневното светило излезе от покоите на Лъв, който е негова територия, позволяваща му в най-пълна степен да прояви качествата си на воля, власт, енергия, могъщество, доминиране, егоцентричност, центрираност, царственост, мащабност, щедрост, арогантност… Слънцето е управителят на Лъв и, ако трябва спонтанно да изровя от паметта си образи, които въплъщават неговата слава и великолепие, един от тях несъмнено ще бъде Кралят Слънце!

Каква по-логична асоциация от тази? Луи XIV е кралят епоха. Той отбелязва най-дългото царуване в историята на Европа, по време на което довежда абсолютния монархизъм до най-недостижими висоти. Лъвско, твърде лъвско, нали?

Но сега ще си говорим за Девата. Знаете, Девите се славят със своята подреденост, педантичност, ефективност, перфекционизъм, на моменти работохолизъм. Те са внимателни към детайла и грижовни към другите, но не по-малко и към себе си и собственото здраве. Силно се вълнуват от въпросите на физическата, емоционалната, душевната хигиена и не се поддават лесно на манипулации и енергийно "замърсяване". Най-вече защото са здраво стъпили на земята, притежават рационален разум и инстинкт да избират почтеното.

Рядко ще срещнете показна, помпозна и видимо арогантна Дева. В класическия си вариант Девите са обрани, услужливи, пожертвователни и не биха са нарушили спокойствието или наранили лактите, за да си извоюват място напред. Не ги интересува толкова да водят, колкото да са полезни, но в името на делото биха застанали начело, излизайки от канцеларското си убежище. Всеки би се заклел, че не познава по-скромни хора (в най-красивия смисъл на думата) от Девите.

Едва ли, когато се замислите за знака Дева, първото определение, което ви хрумва за представителите му, е харизматични, обаятелни, неустоими, незабравими, креативни, сложни, мистериозни. Но има немалко личности, родени под "Девешка звезда", които са точно такива – да споменем само Грета Гарбо, Фреди Меркюри, Майкъл Джаксън, Ричард Гиър, Андреа Бочели, Бари Уайт, Чарли Паркър, Дейвид Копърфийлд, Киану Рийвс...

Кралица Елизабет I, наричана кралицата девица и оставила на английската история нейната Златна епоха, също е Дева.

И последното нещо, за което бих се сетила първосигнално, е, че Кралят Слънце, Луи XIV, без никакви съмнения е роден под знака на Девата. Това се случва на 5 септември 1638 г.

Реалните хора и техните индивидуални хороскопи са доста по-интересни от астрологическите клишета.

И с удоволствие ще понадигна воала над рождената карта на Краля Слънце, за да видим къде се крие тайната на неговата така белязана с лъвска символика и качества, но все пак подчинена на девата, личност.

В картата на Луи XIV Слънцето е най-високо издигнатата планета (в астрологическия речник, знаете, и светилата са "странстващи тела", тоест планети). Освен това, е неаспектирано, тоест не влиза в никакви взаимоотношения с други планети, което го прави "автономна република", която понякога шумно и преекспонирано се бори за своето еднолично самоуправление. Комплексът на неаспектираното Слънце е, че може да бъде засенчено.

И Луи XIV хвърля цялата си житейска енергия в това да остане завинаги единствената ослепителна светлина в своето кралство и в Европа. Когато Възрастовата точка прави квадратура към Слънцето му, той е на 4-5 години, баща му крал Луи III почива, а той става крал.

Кралят Слънце е първият владетел в историята на Франция, смятан за божи дар, тъй като родителите му са го очаквали повече от 20 години. Същевременно обаче бил и неглижирано дете, отгледано от прислуга. Веднъж за малко да се удави поради немарливостта на майка му Ана Австрийска. Тя успяла да му вмени траен страх от "престъпления срещу Господ".

Тази сложна психологическа ситуация е брилянтно отразена в картата му. От една страна, имаме неаспектираното Слънце, което се проявява като символ на абсолютния монарх, окъпан в блясъка на собственото си величие, но неумеещ да се свързва. От друга страна, е позицията на Луната му, сигнификатор на детето и взаимоотношенията с майката. Луната е в царския знак Лъв, в съвпад с Венера, показващ ограмната му нужда от любов, красота, одобрение, ласкателство, лукс, разкош. Луната прави и напрегнати аспекти към Сатурн и Юпитер, освен това попада в 9 дом.

Цялата конфигурация, начело с Луната, е "виновница" за разточителния му начин на живот, чрез който държи аристокрацията близо до себе си в двора, анестезира властническите ѝ апетити и я обезсилва с пиршества. Манипулативните му способности с чиста съвест можем да отнесем към изгряващия на хоризонта в момента на раждането му знак Скорпион.

Сложната позиция на Луната му го оставя завинаги в позиция на "изоставеното" дете, което добро от земните си родители не е видяло, но затова пък никой не може да му отнеме божествения произход. С акцента върху 9 дом на религията в картата му, отношенията му с Бог (или по-скоро с църквата) навярно също не са лесни, защото предприема преследване на хугенотите. Активно се занимавал с религия и религиозни въпроси и често бил на нож с Рим. Утвърдил божественото право на краля и отговарял единствено пред Господ.

Освен че бил манипулативен, той бил и безкрайно суетен и чувствителен към ласкателства, поради което цяла върволица художници и поети се стичала да го възхвалява и изобразява. Венера е богинята на творчеството и любовта, а Луи е вярно нейно дете.

Лъвската Луна в съвпад с Венера го прави покровител на изкуствата и културата и под неговото крило те процъфтяват във Франция. Самият Луи XIV притежавал рядък художествен талант, виден още на 7-годишна възраст, когато нарисувал колекция от рисунки на сгради с изумително владеене на техниката и афинитет към детайла.

Луната и Венера го белязали като галантен и желан любовник (въпреки белезникавото му лице) с пищен любовен живот.

Освен това, бил особено незлоблив към бившите си любовници, част от които се славели с вещерските и откровено психопатни наклонности от съвременна гледна точка. Бил щедър и добър към всичките си деца, законни и незаконни, като ги признал – истинска лъвска, кралска постъпка.

Качествата на Девата в хороскопа на Краля Слънце ярко се открояват в ювелирното внимание към детайла в прелестните градини на любимия му Версайски дворец. А най-емблематичното им проявление е в трайните неизменни ритуали и режим на живот, които въвел в двореца. Следвал ги под конец, а хората си сверявали часовниците по тях.

Луи XIV избрал Слънцето за свой символ, с който се свързвал бога Аполон. Из целия Версай се срещат образи и атрибути на Аполон – лавър, лира, тризъбец – и кралски такива – инициали на Луи, корона и скиптър. Аполоновият Салон е главната зала на монарха.

Царува цели 72 години, както никой друг.