Отмина драматичното слънчево затъмнение на 20 март. Няколко дни по-късно небесата над Европа се разтресоха в трагичен авио инцидент.

Истината е, че, както казва един мой познат астроном, затъмненията съвсем не са необичайно явление и около всяко едно от тях все нещо се случва в някоя точка от земното кълбо.

Затъмненията обаче ни правят по-чувствителни за фините психически - индивидуални и колективни - процеси, които в своето разгръщане и натрупване на ежедневно ниво ескалират до качествени изменения в емоционалната и менталната атмосфера. Те се оказват навременните спусъци за манифестиране на големите продължителни - и затова тревожещи, разклащащи статуквото и трансформиращи - небесни конфигурации като квадратурата между Плутон и Уран, например, под чието кризисно “влияние” се намираме през последните 7 години.

Затъмненията са късите съединения и фините настройки в цялата картина.

По време на слънчево затъмнение Луната се намира между и на една линия със Слънцето и Земята. Луната, образно казано, блокира Слънцето и временно задушава неговата светлина, светлината на чистото съзнание, на ярките дневни форми и на острите очертания, които дава едностранчивостта на възприятията, мисленето и нагласите ни.

Това е праволинейността на съзнателния ум, който функционира на ниво материализъм, действие, прагматика, егоцентризъм. Но по време на слънчево затъмнение именно ограничената визия и самозабравата в собственото могъщество биват разклатени, както на колективно, така и на индивидуално ниво, за да можем да сменим перспективата, за да видим света в нова светлина, за да осъзнаем, че има и други интерпретации на действителността - безброй много.

Слънчевото затъмнение ще издърпа килимчето на самодоволната, привидно сигурна реалност изпод краката ни и ще ни покаже колко сме крехки, недълговечни и тленни, защото само в тъмнината осъзнаваме ценността на светлината и само на фона на смъртта изпъква смисълът на живота.

Лунните затъмнения от своя страна поставят Слънцето и Луната в опозиция, като същевременно Земята е на една линия и между двете светила. Лунните затъмнения са най-тъмното тъмно. Те ни поставят в ситуация, в която се срещаме със Сянката, онази част от нашата същност, която според Юнг неволно и несъзнателно отричаме като нелицеприятна, грозна, страшна, ненадеждна, неприемлива и проблемна. Сянката е онова, с което отказваме да се идентифицираме, защото всички искаме да мислим за себе си и да се възприемаме като светли, добри и прекрасни, Но тя е там, тя наднича иззад рамото и колкото по-малко сме осъзнати за присъствието й в живота ни, толкова повече тя го владее.

Сянката е и всичко, което проектираме върху другите, като свои негативни съдържания. Огледайте се около себе си и вижте кой ви дразни, кой ви е неприятен, кого мразите, с кого сте във война и конфликт - именно тази личност е носител на вашата проектирана Сянка. Помислете и за всички нации, които в момента враждуват помежду си - ще се окаже, че те са си много по-близки, родни, сходни, отколкото подозирате - свързва ги колективната сянка.

Лунното затъмнение ни дава възможност да се срещнем със сянката, за да станем с една идея по-плътни, пълнокръвни и цялостни; и колкото по-отритната е тази тъмна, сенчеста част от нашата цялост, толкова по-разтърсваща и шокираща е срещата.

Ще бъде безкрайно любопитно да наблюдаваме как на глобално ниво се разгръща сблъсъкът и в какви събития ще се прояви, защото Лунното затъмнение на 4 април 2015 г., ще се случи в опозиция с Уран и в квадратура с Плутон, освобождавайки колосално количество потискана енергия - под формата на трудни за смилане и преработка емоции като страх, гняв, завист, ревност - по линията на кардиналните оси Рак-Козирог и Везни-Овен. Най-силно засегнати ще бъдат индивидите и нациите с акценти върху средните градуси на кардиналните знаци.

Най-мъдрата и себесъхранителна позиция е да припознаем в себе си и тъмнината, и злото; да си ги оттеглим от света и да се смирим; да приемем, колкото и да е болезнено, че не сме единствено и само безгрешни, онеправдани и справедливи, но носим в целостта си и черни съдържания. Така ще видим, че най-върлият ни враг е наше собствено продължение и милостив приятел. Без сам да го знае.

Цялото това упражнение е много по-лесно да се осъществи на ниво индивид, отколкото на ниво нации, където затъмнението вероятно ще изпусне винтила и ще провокира прояви на агресия. Но пък промяната започва от теб и мен.

Кървавата луна е всявала страхотен ужас у нашите предци. В тяхното магическо мислене Луната тогава бивала погълната от демони или дракони, за чието пропъждане се извършвали специални драматични ритуали. Кървавата луна вещаела кръв, смърт и разруха. Тя носела своеобразно менструално значение в символното разбиране на хората. Луната е свързана с женския цикъл на плодовитост. Кървавата луна в този смисъл се асоциирала с менструалното изхвърляне на неосъществения потенциал, на неслучила се бременност, с обещанието за живот, но и със среща със смъртта. Тя е на границата между живота и смъртта, пролуката между този свят и онзи, където се разделяме и сбогуваме, за да можем да срещнем. За да “абортираме” нежизнеспособното. За да можем да заченем наново.

Лунното затъмнение на 4 април, погледнато от различни ъгли, носи в себе си метафората за изхвърляне на боклука. И това освобождаване е с един замах - най-краткото затъмнение от много време насам. То отминава бързо, за по-малко от 4 часа заедно с частичните фази на затъмнение. Същевременно е третото от четири последователни затъмнения, наречени тетради. През 21-и век имаме 8 тетради, докато има столетия, в които тетради няма. През последните 4 хиляди години най-големият брой тетради на столетие е 8. Следващият век, в който ще присъстват 8 тетради, е 26-и.

Лунното затъмнение съвпада и с фиксираната звезда Алгораб от съзвездие Гарван и е в 14-ия градус на знака Везни. Алгораб носи сатурново-марсово качество - звезда злокобна, крадлива, безжалостна, подмолна, тя се свързва с измами, обири, злоупотреби, разрушения. Когато е активирана, я “обвиняват” във враждебни действия, сблъсъци, инциденти, наранявания, терористични атаки и убийства.

Много е възможно затъмнението в социален план да дръпне спусъка на шокиращи и неочаквани агресивни явления, които разтоварват дълго трупано напрежение, но същевременно ще раздуха праха от стари сенчести схеми, ще провокира разкрития и ще пусне водата, помитайки емоционални, финансови, информационни “отпадъци”.