В днешно време астрологията е стройна система за познание на света, на човека - неговото видимо и невидимо - с много разклонения, подходи и направления. Но в тази своя относително завършена форма тя не съществува от самото начало.

От възникването си в древен Шумер астрологията е претърпяла еволюция, която е следвала развитието на съзнанието на човешките индивиди и разширяването на техните емпирични наблюдения върху събитийността на небесния свод и връзката му с поднебесните селения на човешкото царство.

Дори зодиакът, който е най-популярният астрологически елемент в днешно време, се е установявал постепенно в колективното съзнание на народите, като за неговото формиране и разбиране като цикъл, описващ природните процеси и състоянията на битието са допринесли и шумерите, и вавилонците, и египтяните.

Истината обаче е, че най-ранните предсказания са се правели без помощта на зодиака. Освен това, когато се отнасяли до някой цар, те засягали и цялото царство - злочест месец за монарха означавал нещастия за държавата - толкова силна била проекцията в онези ранни времена върху митичната фигура на царя като божество, родител на народа и съзнателен принцип, от чието благоденствие зависи благоденствието на все още неиндивидуираните и несамостоятелни поданици. Затова и за обикновени смъртни хороскопи не се правели особено във вавилонско време.

Въпреки това обаче се намират някои изключения - не твърде рафинирани хороскопи за нецарски особи. Съществува един вавилонски омен от втората половина на второто хилядолетие преди новата ера, който предсказва определени събития само на базата на месеца, в който се е родило детето - не по-малко общо и недодялано от съвременните вестникарски месечни хороскопи.

Вече стана дума за най-ранния оцелял хороскоп от 410 г. пр. н. е., в който се описват позициите на планетите по знак без никакво тълкувание. Не е дадена интерпретация. Но пък в един по-късен хороскоп от 4 април 253 г. пр. н. е са останали някои тълкувания за притежателя му - “Ще бъде лишен от богатство... Храната няма да е достатъчна, за да уталожва глада му... Богатството, налично в младостта му, няма да просъществува. Дните му ще бъдат дълги. Жена му, която ще бъде съблазнявана от други в негово присъствие, ще...” И тук, уви, историята прекъсва...

Тогавашните хороскопи въобще не приличали на днешните - виждали сте кръглата мандала, която съвременните астролози ползват, за да изобразят проекция на небето в момента на раждане на индивида. Нямали нищо общо и с квадратните хороскопи, предшественици на днешните и просъществували до 17-и век, та и досега се срещат.

Най-древните хороскопи представлявали един списък с позициите на планетите. И толкова. До 3-и век пр.н.е. астролозите вече разполагали с удачен алманах, който им давал позиициите на Луната и планетите през равни интервали в рамките на няколко години, както и съвпадите между Слънцето и Луната. Това давало на хората усещане за ред в една иначе безредна и хаотична вселена - ред, който човекът трябвало да се стреми да възпроизвежда. Движението на планетите трябвало да има значение и смисъл, трябвало да се отнася до живота долу - защо иначе ще се движат телата небесни въобще? Това схващане внасяло порядък в обществото и имало голямо политическо значение.

Първите астролози били халдеите от Вавилон - те били математици, астрономи, магьосници. Халдея буквално бълвала астролози, които разпространявали познанието по света. Но и други краища на древния свят родили велики имена. Например, Персия оставила Ал Хаким Мъдрия, който бил придворен астролог на легендарния владетел Хистапс през 6 век пр.н.е. Той написал книга, в която изследвал влиянието на съвпада между Юпитер и Сатурн върху историята на света и направил предсказания за раждането на Христос и появата на исляма.

Халдеите отнасят зодиака в Египет, но египтяните се вълнували повече от разделянето на еклиптиката на отсеци от по десет градуса и до днес известни като декади. Освен това имали нужда да свържат астрологията много по-плътно с практическото човешко битие и развили  календара, както и съответствието между небесните позиции, декадите и човешкото здраве, болестите и лековете за тях.

През 5-и век се появява мистериозен латински текст, наречен Либер Херметис, за който се смята, че е преведен от гръцки и съдържа шарена смесица от теория за декадите, съвпадите, значението на някои планети в знаците и някои полезни практически съвети като как да предскажем деня на смъртта си, на брака и продължителността на живота - очевидно произтичащи от доста по-ранни източници. Особено внимание се отделя на декадите. Например, третата декада на Близнаци е виновна за мускулни болки, а първата декада на Дева управлява стомашните болки, първата на Рак - сърцето и т.н.

Именно в този текст за пръв път се появява астрологическият човек, прелестни изображения на когото със знаците на зодиака по тялото му всички сме виждали. Овен управлява главата, Телец - врата, Лъв - сърцето, Стрелец - бедрата, Риби - стъпалата и т.н. В Либер Херметис личи общото отношение към астрологията по времето, когато халдейците са я предавали на древнте гърци. Там пише:

“Човекът от посветените наречен е Свят, понеже той е пълно съответствие на световната природа. Вярно е - в момента на зачеване от седемте планети избликва сложна комбинация от лъчи, които съставляват всяка част от човека. Същото се случва и в мига на раждането - според позициите по дванадесетте знака. Ето защо Овенът се нарича главата, а сетивните органи на главата се разпределят между седемте планети. Дясното око се полага на Слънцето, лявото - на Луната, ушите - на Сатурн, мозъкът - на Юпитер, езикът - на Меркурий, обонянието и вкусът - на Венера, кръвоносните съдове - на Марс.”

Ако някоя планета е отслабена по време на зачеване или раждане, ще страда съответният орган.

Идеята, че човекът е микрокосмос и репрезентация на големия макрокосмос на творението, е прегърната от всички астролози след 4-и век, а херметическите текстове представят астрологията не само като средство за гадаене, а като религозна концепция за света и неговото място в него. Тя става философска рамка, силно повлияна от древногръцките философи.